Как Берлин помага на ромите

Преди една година в берлинския квартал Нойкьолн децата все още играеха между плъхове и купчини боклуци. "Това ме шокира", казва Бенямин Маркс, ръководител на проект за подобряване на положението на новопристигналите роми. Подгонени от мизерията в родината и в търсене на по-добър живот мнозина от тях се озоваха в Нойкьолн и бяха настанени в стари порутени жилища на Харцерщрасе. Днес тези жилища са променени до неузнаваемост - миналото лято една католическа организация закупи сградите, за да ги ремонтира основно. "Искахме да сложим край на стигматизацията на тези хора", казва ръководителят на проекта Бенямин Маркс.

Нова мигрантска вълна в Германия

Преди около 3 години граждани на България и Румъния, основно роми, започват да пристигат масово в Нойкьолн - един от проблемните квартали на берлинската столица. Пред ДПА кметът на общината Хайнц Бушковски казва, че това е "миграция вътре в ЕС, породена от мизерията в по-бедните страни-членки".

"В родните си страни тези хора трудно свързват двата края. В Източна Европа най-тежко е положението на ромите", казва Георгел Калдарару от младежката организация на "Амаро дром". "Те идват тук с надеждата да постигнат нещо, но попадат в претъпкани стари казарми, където се борят с предразсъдъци и прояви на дискриминация. Идването им създава допълнително социално напрежение", потвърждава и координаторката на берлинския клон на "Амаро форо" Ана Шмит.

Училището е само на няколко преки. В него учат общо 400 деца, 90 от които са румънчета. Като цяло в Нойкьолн на училище ходят почти 700 деца на семейства, пристигнали от Румъния и България. Масово те говорят слабо немски, има и такива, които никога преди това не са ходили на училище. За тях се организират курсове, специални езикови паралелки за изучаване на немски, помислено е дори и за преводачи. "Трябва да си го кажем открито - има нова мигрантска вълна към Германия", казва отговорничката за образованието в Берлинския сенат Франциска Гифей.

Никой не знае колко точно са ромите в Берлин

България и Румъния са членки на ЕС от 2007 година, но техните граждани все още нямат право да работят свободно в Германия. Могат обаче да упражняват самостоятелна дейност, т.е. да откриват фирми. Тогава те получават и правото на социални помощи, ако доходите им са ниски. В тази връзка дяснопопулисткото гражданско движение "про Германия" организира провокационна кампания, срещу която протестират редица правозащитни организации. "Тези хора не са си поставили за цел да живеят на социални помощи, а искат и си търсят работа", уверява Ана Шмит.

Никой не може да каже колко точно са ромите в Берлин, които опитват ново начало. Това е така, защото в статистическите данни няма разбивки по етноси. Знае се, че от приемането на България и Румъния в ЕС броят на техните граждани, регистрирани адресно в Германия, е нараснал със 125 %. По официални данни само в столицата Берлин те са 20 хиляди на брой, но властите предполагат, че реално са много повече.

АГ, ДПА, СК, Е. Лилов; Редактор: А. Андреев