Italien Saisonarbeiter

"Левицата се стреми към мултиетническа Италия. Ние не искаме това", ясни думи на премиера Силвио Берлускони. По думите му правителството било готово да приема политически имигранти. Останалите, икономическите бежанци, трябвало да се върнат там, откъдето са дошли. Италия без имигранти? Днес това е немислимо в страната, където дялът на чужденците е 7% или малко по-нисък от средностатистическия за Европа. Колко са обаче нелегалните имигранти в Италия, това никой не знае. Ясно е едно: нелегалните не само живеят в Италия, а и работят там. Предимно в немалката италианска сенчеста икономика.

Строга организация

Пред стара фабрична сграда в Казерта, близо до Неапол стоят стотици африканци: мъже, жени и деца. Бившата фабрика за конопена тапицерия е най-важното място за имигрантите в региона. Тук те получават юридически консултации, медицинска помощ и възможност да се събират, без да си имат неприятности с полицията. Планира се стачен ден, в който нелегалните имигранти ще преустановят работа, за да покажат колко много неща в днешна Италия все още функционират единствено благодарение на черноработниците от други страни. Голяма част от присъстващите мъже работят като надничари срещу мизерно заплащане по плантациите, където растат голяма част от плодовете и зеленчуците за цяла Европа.

Без евтино струващите имигранти южноиталианското селско стопанство би се видяло изправено пред невъзможността да работи, казва Мима д'Амико, една от създателките на социалния център в Казерта през 1995 г. "Имигрантите прибират реколтата от домати, копър, патладжани, ягоди, дини и пъпеши - могат да бъдат видяни във всяка плантация. И големите мултинационални компании имат тук свои плантации.", обяснява тя. "Експлоатацията си има система: тези компании се нуждаят от евтината работна ръка, която никога не се бунтува, защото често работниците са нелегално в Италия и са принудени да разчитат на минималните си надници от работата на черно."

Верижна реакция

Борбата срещу експлоатацията на имигрантите е винаги и борба срещу мафията, обяснява социалната работничка, особено в Казерта, един от бастионите на Камората. "Камората и другите италиански мафии държат монопола върху транспорта и опаковането на плодовете и зеленчуците и налагат на фермерите и прекупвачите завишени цени.", казва Мима д'Амико. Те на свой ред предават този натиск надолу по веригата, на работниците в плантациите, на нелегалните имигранти, принудени да работят срещу минимално заплащане".

Според професора по социология Енрико Пулиезе италианският пазар на труда трябва предпазливо да бъде отворен, като за търсещите работа и от страни извън ЕС се създаде възможността за определен срок от време да пребивават легално в страната. Но с идването на власт на дясно-центристкото правителство на Силвио Берлускони това предложение бе забутано някъде из чекмеджетата.