Испанските деца гладуват

"Нямам нищо. Вече похарчихме 400-те евро социална помощ. Хладилникът е празен. От две години сме така. Досега никога не съм молила за храна, дори за децата. Сестра ми работи в училищен стол и ни даваше остатъците, по този начин се справяхме някак. Но сега е лято и училищата са затворени", казва Едилия, която чака на опашката за храна, раздавана от хуманитарната организация "Pato Amarillo" /"Жълтата патица"/ в мадридския квартал Оркасур.

Организацията е създадена от пенсионерката Пилар Аурора още преди 30 години и първоначално се е грижила за нарокзависимите в квратала. Междувременно "Жълтата патица" снабдява 700 семейства с хранителни продукти и дрехи втора употреба, казва основателката. "Хората се срамуват, макар че няма причина. Човек трябва да се срамува, ако убие или ограби някого. Не е срамно да откраднеш, за да се нахраниш. Но и тове не е нужно - винаги се намира някоя благородна душа. Ние разчитаме главно на дарения, не получаваме нищо от властите", разказва Пилар Аурора.

Държавата не помага достатъчно

Социалната политика на държавата е доста противоречива. От една страна социалните служби препращат хората към хуманитарни организации като "Жълта патица", от друга властите в Мадрид отказват да последват примера на други испански региони и да отворят и през ваканцията училищните столове. УНИЦЕФ предупреждава за опасността от растящо недохранване на децата в Испания. Пилар Аурора потвърждава това. "Наскоро се наложи да върнем една жена. Като си тръгваше, тя попита - може ли да получа поне литър мляко? Имам само чаша вода за закуска на детето. Тогава ѝ дадох пълна количка с хранителни продукти. Отминала била кризата? Децата имали какво да ядат? Глупости! Политиците само трябва да дойдат тук някой ден. Нищо повече", казва Пилар Аурора.

Хуманитарната организация "Жълтата патица" обръща особено внимание на децата. Пилар Аурора сочи едно момиче с къси панталонки и тениска, загърнато с голяма хавлиена кърпа. На плаж ли отива? "Хавлиената кърпа е единствената защита срещу сутрешния хлад - това е дъщерята на Едилия", казва тя. Пилар дава на деветгодишното момиче топло яке и пълни количката на Едилия с макарони, ориз, консерви и мляко.

Даренията като начин за оцеляване

Пред сградата на организацията спира голям джип. От него слиза млад мъж и носи два кашона с мляко и портокалов сок. "Няма да ме заболи, ако в супермаркета купя продукти за 30 евро повече. Но те ще помогнат на хората поне за месец", казва той.

Хуманитарната организация работи и през лятната ваканция. Пилар Аурора се е посветила на сдружението. "Бях много, много бедна. Родителите ми бяха вехтошари. Ядяхме динените кори, изхвърлени от богатите пред операта. Родих дъщеря си в една барака, без лекар и акушерка. Много добре знам какво е да нямаш нищо - затова и помагам. Боли ме като гледам колко са богати някои. Понякога се питам за какъв дявол са им толкова много пари", казва Пилар Аурора.