Искам летяща кола!
30 ноември 2011Молър нарича този вид превозни средства, които са по-практични от хеликоптер, по-повратливи от самолет и по-бързи от автомобил, "Volantor". Наименованието идва от съкращението VTOL (Vertical take of and landing), т.е. "вертикално излитане и приземяване". "След само 15-ина години подобни превозни средства могат да поемат значителна част от трафика по нашите пътища", обяснява пенсионираният професор, бивш преподавал от Калифорнийския университет по специалността "Механика и самолетостроене".
Визията на Молър е за бъдеще с т. нар. "виртуални магистрали", по които компютърно управлявани автомобили ще летят над земята без задръствания и аварии, докато пешеходците пресичат безопасно и на чист въздух улиците. Молър е убеден, че след 25 години неголемите разстояния ще се изминават с електрически миниавтомобили, а за по-дългите маршрути ще се лети.
Идеята хрумва на Молър от... колибритата
Компанията на Молър "Moller Industries" отбеляза наскоро своята 50-годишнина, а заедно с нея рожден празнува и идеята за "летящия автомобил". Всъщност мечтата на Молър е даже по-стара, защото още на 5-годишна възраст, докато живеел в птицеферма в Канада, му се искало да има криле. "Пътят ми до училище беше дълъг, а през зимата и опасен", разказва ученият.
Когато по-късно видял колибрита, които излитат вертикално и се носят над цветните чашки на растенията, му станало ясно как би трябвало да изглежда автомобилът на бъдещето. Междувременно проектът му е погълнал над 100 милиона долара, събрани от инвеститори, от сделки с недвижими имоти и от печелившето изобретение на Молър - нов вид ауспух за мотоциклети.
Резултатите от тези усилия не са особено мащабни: десетки модели и скици по стените на работилницата, един сензационно изглеждащ дизайнерски модел, няколко самолета-играчки и два донякъде фунциониращи прототипа. Т. нар. "М 200", който изглежда като летяща чиния, и при височина на полета до около три метра може да бъде управляван и без пилотско свидетелство, може би ще бъде произведен в малка серия през следващата година.
"Преговаряме с фирма, която възнамерява по този начин да организира наземния транспорт на частния космодрум Spaceport America", обяснява Молър. Според него возилото, което изглежда като син похлупак за сирене с двигатели, е префектният всъдеход. С него можело да се стигне практически навсякъде, а дори произвеждан в малка серия, щял да струва под 40 хиляди долара.
Истинската мечта на изобретателя обаче е Skycar. Червеният летящ автомобил междувременно е достигнал петата степен от развойната си дейност и се е превърнал в двуместно возило с четири двигателя. Двигателите са подвижно прикачени към корпуса, така че могат да работят както за преден, така и за заден ход, а крилата са излишни, както при хеликоптерите. Управлява се чрез джойстик, а във въздуха курсът се определя от автопилот.
880 конски сили и над 500 км/ч
Двигателите са разработени от самия професор. Вместо на турбини или бутала, Молър залага на ротационните двигатели, изобретени в началото на 60-те години от германеца Феликс Ванкел. "И Ванкел е гений, на когото се е наложило да се пребори с много предразсъдъци и съпротива", убеден е професор Молър, който се чувства духовен събрат на германския изобретател.
Онова, което особено силно печели Молър при ванкеловите двигатели, е тяхната компактност, спокойната им работа и малкото тегло при висока мощност. От двумоторен двигател, не по-голям от сенокосачка, могат да бъдат "изстискани" до 110 конски сили.
Skycar ще има цели 8 такива двигатели. На земята ще развива скорост от максимално 50 км/ч, но във въздуха ще се използва пълната мощност от 880 конски сили, а максималната скорост ще надхвърля 500 км/ч. Тъй като при постоянен режим на работа ванкеловите двигатели са и особено икономични, тежкият около един тон Skycar ще е с радиус на действие над хиляда километра.
Пътят дотам обаче е още дълъг. Молър излита за първи път експериментално още преди десетина години, но оттогава развойната дейност се забавя. Междувременно ванкеловите двигатели са с въздушно, а не с водно охлаждане, а и електрониката, управляваща двигателите, е много по-изпипана. Първият истински полет все още предстои. "Догодина ще стигнем и дотам", убеден е Пол Молър. До 2015 г. щяла да бъде произведена първата минисерия, а през втората половина на десетилетието, както се надява изобретателят, ще се произвеждат по хиляда летящи коли годишно.
Един Skycar щял да струва 500 хиляди долара . С тази си цена летящите автомобили биха представлявали интерес не само за военните и полицаите, които според Молър още отсега с нетърпение очаквали производството да започне, а и за заможни частни лица. "Луксозните спортни коли на холивудските звезди са по-скъпи", отбелязва Молър. Но изобретението му първо трябва да полети.