Интервалното гладуване помага. Но за какво?

Първо лошата новина: ние стареем и не можем да го променим, независимо какво правим или не правим. От остаряването никой не може да избяга. Така най-простичко могат да се обобщят резултатите от експериментите с мишки, които проведоха Германският център за неврогенеративни заболявания и Центърът "Хелмхолц". Те стигат до извода, че все по-популярното напоследък  "интервално гладуване" не може да бъде извор на вечна младост.

Добрата новина обаче гласи: интервалното гладуване може да повлияе благоприятно върху развитието на злокачествени тумори.

Какво е интервално гладуване?

Но какво всъщност представлява това прочуто интервално гладуване? В крайна сметка става дума за това да се удължават интервалите между храненията и когато си в режим "постене", да се храниш, примерно, веднъж на два дни. През останалото време – вода. В рамките на експериментите мишките били хранени доста по-рядко от нормалното – и това дало неочаквани резултати. Животът на "постещите мишки" се удължил с близо 15% в сравнение с останалите. Но нима това означава, че гладуването забавя процесите на стареене?

С напредването на остаряването определени физиологически функции постепенно отслабват: зрението ни се влошава, чуваме все по-лошо, движенията ни се затрудняват и забавят. Променя се и кръвната ни картина. Учените са изследвали повече от 200 различни параметри на стареенето. В експеримента с мишките те установили, че гладуването са отразява благоприятно върху продължителността на живота, но не оказва влияние върху самия процес на стареене.

Една чудна способност на тялото

За тялото гладуването не е проблем. Напротив. Когато човек не поема храна в продължение на 12 часа, тогава започва процесът, известен като "автофагия". Думата автофагия произлиза от гръцки и означава „самоизяждане“. Понятието се появява през 60-те години на миналия век, когато изследователи наблюдават за първи път, че клетките са в състояние да унищожават собственото си съдържание, заграждайки го в мембрани и формирайки „сакчета“, които се транспортират в отделение за рециклиране, известно като лизозома, където се разграждат. Тоест, това е способността на организма да се самопрочиства от вредни, стари или болни клетки. По този начин гладуването стимулира възникването на нови клетки и може да ни предпази от ракови заболявания. Миналата година японецът Йошинори Осуми получи Нобелова награда за медицина тъкмо за откриването и изясняването на механизмите за автофагия – фундаменталния процес за разграждане и рециклиране на клетките.

Врагът, наречен тумор

В двете експериментални групи мишки били установени еднакъв процент ракови заболявания. С една шокираща разлика обаче: при гладуващите мишки раковите образувания нараствали доста по-бавно. В резултат от това се удължавала и продължителността на живота им – средно с около 12-15%. Ако си представим, че същото може да важи за един човешки живот, това означава удължаване с около 12-13 години. Засега обаче няма никакви изследвания как интервалното гладуване дългосрочно би се отразило върху човешкия организъм.

Под черта: гладуването може да удължава живота, защото забавя развитието на ракови образувания. Но с гладуване човек не може да забави процесите на стареене. Един ден всички се сбръчкваме, а за влошения слух и влошеното зрение просто няма какво да говорим…