Индия и руският петрол: основателни ли са критиките

Историята няма да бъде благосклонна към Индия заради подкопаването на усилията за изолирането на Москва. Това предупреждение отправи миналата седмица говорителката на Белия дом Джен Псаки в отговор на въпрос за намеренията на Делхи да купува петрол с отстъпка от Москва.

Американският президент Джо Байдън пък окачестви поведението на Индия като "донякъде колебливо". А Псаки добави и това: "Помислете си къде желаете да застанете, когато се пишат учебниците по история в този момент. Подкрепата за руското ръководство е подкрепа за една опустошителна инвазия."

Не лукс, а необходимост

Очевидно обаче Индия има по-належащи грижи от тази какво място ще заеме в западните учебници. Индийските държавни петролни компании са поръчали 5 милиона барела петрол от Русия на специални, занижени цени и изглежда, че нямат нищо против да купуват даже и повече. 

За Индия осигуряването на евтин петрол не е лукс, а необходимост. Страната покрива с внос на горива 85% от потребностите си. Тази висока зависимост означава, че когато цените на суровия петрол се повишат, както се случва сега, това се превръща в непосилно финансово бреме за страната и почти винаги налага актуализация на бюджета.

Възможно е индийската икономика да преживее сериозен шок, ако цената на суровия петрол се задържи над 80 долара (72,50 евро) за барел в продължение на месеци. Това ще увеличи инфлацията в страната и ще навреди на икономическото възстановяване когато раните от пандемията все още стоят отворени.

При цена от над 110 долара за барел суров петрол от типа "Брент" индийската икономика се задъхва. И Делхи демонстрира благоразумие, когато търси по-евтини алтернативи. Една от тях се оказва именно руският петрол, който Индия получава с отстъпка от 20-25 долара.

По стъпките на Европа и САЩ

За Индия собствените ѝ интереси са приоритет. По същия начин и Европейският съюз продължава да купува петрол и газ от Русия, а САЩ се въздържат да забранят вноса на руски уран за атомните си централи. Или пък когато съюзничката на Вашингтон в Близкия Изток Саудитска Арабия, сега усилено заета да пълни хазната си с щатски долари, не желае да увеличи добива на течно злато и така да помогне за поевтиняването на суровината.

ЕС, чийто 27 страни членки са енергийно зависими от Русия, досега се противопоставяше на налагането на ембарго за руския петрол и газ – основен източник на приходи за Москва. Аргументите на Брюксел: една забрана би означавала европейските граждани да мръзнат през зимата, а десетки хиляди от тях да останат и без работа, тъй като високите цени ще принудят енергоемките отрасли, като производството на алуминий, да спрат работа.

За разлика от европейските правителства, стремящи се да поемат голяма част от тежестта на по-високите цени на енергията, вкл. с абсурдни отстъпки от цената на горивата, тежко пострадалата от Ковид-пандемията Индия няма много финансови опции за маневриране. Тя прави това, което е по силите ѝ: търси евтин петрол.

Държа да отбележа, че въпреки последните покупки на суров петрол от Русия, Москва остава незначителен играч на индийския пазар: руският петрол съставлява под 1 процент от целия внос на тази суровина в Индия. Това означава, че дори ако петролните сделки на Делхи индиректно финансират военната машина на Москва, сумата е съвсем малка част от милиардите, които ЕС продължава да отпуска за руския петрол и газ.

Едностранните санкции

Индия се намира в трудна ситуация, заклещена между традиционен съюзник в лицето на Москва, с която има дългогодишни политически връзки и такива в сферата на сигурността, и САЩ, с които изгради силни контакти в последните години. Делхи, разчитащ в голяма степен на руски оръжия и боеприпаси на фона на напрежението със съседите Китай и Пакистан, се въздържа от гласуване срещу Русия в ООН.

Макар че може да бъде критикувана за отказа си да осъди руската инвазия в Украйна, соченето на Индия с пръст заради покупките на руски петрол изглежда неуместно и двулично. Или ако не друго, то поне начинът, по който санкциите се приемат едностранно от най-богатите и могъщи страни, следва да бъде порицан.

Твърде дълго време западните държави, начело със САЩ, налагат санкции на правителства, без да се консултират с икономически по-слабите си съюзници. Както и без да проучат ефекта им върху други държави. Западът трябва да предложи как тежестта на санкциите върху другите може да бъде ограничена, за да имат и те стимул да се присъединят към тях.

Санкциите в подкрепа на една държава нямат особен смисъл, ако водят до трудности за други. Това виждаме в Египет, където хората се борят да сложат хляб на масата си. Това става и в Индия. Там износителите чакат да получат плащания за над 500 млн. долара от руските си клиенти, които не могат да използват системата за разплащания SWIFT.