Имаме проблем, но не искаме да го видим

Лидерът на "Еврома" Цветелин Кънчев уведоми  просветния министър Игнатов, че е против задължителното изучаване на ромски език в училищата, тъй като това би довело до етническо напрежение сред децата. Оказва се всъщност, че през 2011-та нито един ученик в страната не е изучавал ромски език, въпреки че има законова възможност за това. Георги Папакочев разговаря по този повод с двама експерти:

"Изучаването на ромски език в училище не следва да отпадне, а това, че нито едно ромско дете не е изучавало майчиния си език в училище, е наистина тревожен факт", коментира проф. Майя Грекова от Философския факултет на СУ "Кл. Охридски", авторка на социологически изследвания за интеграцията на малцинствата:

"Това е знак не толкова за нежелание от страна на учениците, колкото за опасенията на родителите им, че така ще се усилват негативните нагласи спрямо техните деца. Но да се търси решението в отказ от това право, което е гарантирано от българското и европейско законодателство, е грешка. За съжаление в българското училище днес на изучаването на ромския език се гледа като на фактор, усилващ изолационистките нагласи на ромите, а това не е вярно и трябва да бъде преодоляно. Това е и знак, че интеграционният процес в училищата просто не върви."    

Кой в България учи ромски език?

Възможността за изучаването на майчин език е гарантирано от българската конституция право, в съответствие със законите на страната и международните й ангажименти. Това не винаги е било така, пояснява Орхан Тахир - юрист и правозащитник: "През 80-те години на миналия век комунистическата власт забраняваше употребата на ромски език на публични места. Все още са живи хората, които са били затваряни и репресирани в милицията за подобни "нарушения". Отрицателни примери има и днес: преди време беше направен опит със специалността за начална педагогика с ромски език във Великотърновския университет "Св.св.Кирил и Методий", която да подготви преподаватели на деца с такъв майчин език.

Под силния натиск на националистически формации като ВМРО, специалността не получи акредитация и беше закрита. Днес тези млади учители по ромски език са без работа, занимават се с друго или вече са емигрирали в чужбина. Самото образователно ведомство не създаде условия за реализацията на тези учители и сега се оправдава, че липсвали подготвени преподаватели. Очевидно чрез Кънчев говорят други хора и това са управляващите", пояснява Орхан Тахир и допълва: "Такива педагози сега се подготвят извън България. В университета в Букурещ от години съществува специалност за учители по ромски език. В Сърбия и  Македония също се правят стъпки в тази насока. За съжаление България е в групата на Турция и Гърция, единствените три страни от Югоизточна Европа, които не признават малцинствата си и имат рестриктивна политика спрямо тях", отбелязва ромският правозащитник.

Неотдавна на конференция в София проф. Майя Грекова припомни резултатите от социологическо изследване, правено през 2008 г. на екип с нейно участие. Според 98 на сто от анкетираните тогава българи, ромите са "мързеливи и безотговорни" и са "склонни към криминални престъпления", 97 на сто са отхвърлили възможността да поддържат приятелство или да сключват брак с роми, същият процент хора са се обявили против това децата им да учат в клас, където повечето ученици са ромчета.

Интеграция или асимилация

Данните са представителни само за две общини в Северозападна България - Монтана и Берковица и се отнасят само до  домакинствата с деца. "Това обаче не означава, че резултатите не са потресаващи", смята проф. Грекова: "Просто в България няма етническа толерантност. Съществува доза търпимост, в смисъл: "да ги оставим да живеят някъде", но това далеч не е толерантност. Не може да става дума и за някакъв интеграционен процес, особено в училище, където нагласите и представите на самите учители за това "що е ромско дете" и колко то е "в състояние да бъде обучавано" са изкривени. Самите ние гледаме на ромите като на някакви същества, които е по-добре да живеят отделно и винаги да си стоят там, където са.

Българското общество има проблем и той е в разделението по етнически признак. Как едно дете ще бъде интегрирано в образователната система, когато изначално е сочено с пръст като циганче? Единственият вариант, това да се случи, е ако не му личи много, ако не живее в ромската махала, ако забрави, че има ромски произход, ако крие какви са родителите му - тогава има някакъв шанс. Това обаче не е интеграция, а обикновена асимилация! Има роми, които се асимилират и не казвам дали това е добро или лошо -  всеки решава сам за себе си. Но политиката на държавата не би следвало да бъде такава. Идеята, че ще ставаме нормално общество не може да се реализира по такъв начин. Всякакви аргументи от типа: "ама то не само в България е така", в "цяла Европа е същото",  са просто несериозни. Имаме проблем и въпросът е дали искаме да го решаваме или не. Според мен, не искаме", заключава проф.Грекова.

Сред ромското малцинство текат процеси на масово обедняване, маргинализация, отказ от участие в обществения живот, все по-голяма сегрегация, изолиране. Всичко това спира развитието на самата общност. Ако преди 10 години на дневен ред беше изготвянето на учебници и помагала на ромски език, каквито опити бяха правени от Христо Кючуков, Лили Ковачева, Васил Чапразов и от други ромски образователни дейци и юристи, днес констатираме обратното, заключава правозащитникът Орхан Тахир.

Автор : Г. Папакочев, Редактор: Б. Узунова