"Има и по-тъпи от мен!"

„Срам да те хване!” - напоследък това възклицание неусетно сменя нюанса си. Милиони хора всяка вечер сядат пред телевизора, за да гледат инфантилни тв-състезания, кастинги, надпявания, надтанцувания, надскачания, надлъгвания и какво ли не още, а замисълът на гледането е един: да им видят сеира на нещастниците, които се гърчат пред камерата! Тези телезрители се потапят в странен бульон от чувства: хем се смеят на конфузиите по телевизора, хем се срамуват заради глупавите и непохватни люде в шоутата, хем пък – и това е особено важно! – изпитват някакво злорадство и успокояващата увереност, че те самите не са толкова загубени, нелепи и смешни. Германските социолози и публицисти вече създадоха дори ново понятие за част от тези чувства: „Fremdscham“. В превод на български думата означава приблизително "да се срамуваш заради някого другиго".

Чуждата глупост и непохватност

Хората се кефят на чуждите конфузии и осъзнато се отдават на "срамуването заради другиго", пише по темата Нина Пауер в "Ди Цайт". Мазохистичната наслада от смехотворността на участниците във въпросните шоу-програми или от конфузни клипове в Youtube вече се е превърнала в същинска мода. Цели младежки компании засядат пред телевизорите, за да се покефят на чуждата глупост и непохватност, на това колко загубени и бездарни са техните връстници пред камерата.

Точно в 20 часа и 15 минути абитуриенти, студенти, докторанти и абмициозни млади професионалисти се сплотяват в многохилядна радостна публика, която похапва чипс и шоколадчета и се увеселява с конфузиите на екрана. Нещо повече - на мода излизат дори т. нар. "конфузни" купони, където младите хора се съревновават кой ще се появи в по-гротескни дрешки, кой ще танцува най-грозно и отблъскващо на възможно най-кичозната музика или пък кой ще носи най-идиотските аксесоари – например огромните картонени очила, от които един хитър румънски предприемач спечели много пари в Берлин.

Но всичко това далеч не е толкова безобидно. Между тази нова субкултура, от една страна, и младежките протести в много държави, от друга, на пръв поглед няма никаква връзка. Те обаче са пряко свързани в дълбочина. В т. нар. "Западен свят" днешните млади хора живеят в небивала несигурност. Вярно, те са най-добре образованите, най-мобилните, най-многоезичните, най-добре подсигурените материално – ако ги сравняваме с предишните поколения или пък с техните връстници другаде по света.

Мътен поток от нелепости и провали

Но в същото време техните родители са ги натоварили и с огромни дългове: финансов дълг към бъдещето, морален дълг към така наречения "Трети свят" и екологически дълг към планетата Земя, както писа наскоро германският публицист Бернд Улрих.

Та тези млади хора изпитват мощен страх от бъдещето, те са неспокойни и неуверени, те са и гневни. Гнева си изливат на улицата, в протестите и демонстрациите. А своята неувереност и несигурност лекуват тъкмо с "хапчетата" на доктор Youtube или на шоу-програмите, където тече пълноводен, мътен поток от конфузии, нелепости и провали. "Аз не съм чак толкова зле!" - това е елементарната терапия, която всекидневно си провеждат тези уплашени млади хора, за да имат сили и надежда да посрещнат утрешния си ден. Но дали е достатъчно само "да не си толкова зле"?