Икономическите мотори на Източна Европа се задавят

Кризата разкри огромните дефицити на Изтока. Експертите обаче не са напълно изненадани от окаяното състояние на икономиките в източноевропейските страни. Рейтинговата агенция "Стандард&Пуурс" предупреди още през април миналата година, че Източна Европа е податлива на кризи и че там ще възникнат трудности в следствие на прекомерното задлъжняване. Тогава се споменаваха най-вече страни като Румъния и Латвия. Те - наред с Унгария - вече получиха финансови помощи от Международния валутен фонд, Световната банка и ЕС в размер на милиарди евро.

Държавата не е съвсем без вина

Според икономически експерт от Източноевропейския институт на Свободния университет в Берлин причина за кризата е натрупаният огромен дефицит на платежния баланс в тези страни. България има един от най-високите в региона дефицити - 24.5 процента от БВП на страната. По-лоши са само данните за Черна гора - с близо 27 на сто. За сравнение - в страните от еврозоната усреднената стойност на този показател е само 0.6 процента.

Освен намалелият износ причина за кризата е и неимоверно бързо повишилото се задлъжняване на домакинствата. Между 2002 и 2007 година то е нараствало със средно 44 процента на година. Държавите не са съвсем без вина за настоящата ситуация, смятат експертите. Според данни на Виенския институт за сравнителни международни анализи външните задължения на България нарастват постоянно и в момента се измерват със 112 процента от БВП. Така някои икономисти стигат до прогнозата, че България е "следващата кандидатка за държавен банкрут".

Кризата на Изток може бързо да се прехвърли в Западна Европа. 70 процента от банковото дело в Източна Европа е в ръцете на западни финансови институти. Те подклаждаха не само вътрешното потребление, но и строителството чрез раздаването на кредити в региона. Същевременно източоноевропейците попаднаха и в друг капан - потребителите получаваха изгодни кредити в евро, долари или швейцарски франкове.

България - без възможност за маневри

Обезценяването на собствената им валута докара домакинствата в страни като България и Румъния дотам да внасят около 20 процента от приходите си за обслужване на лихвите по кредитите и за погасяването на самите кредити. България, чиято валута е вързана за еврото, почти няма възможност за маневри.

Някои страни вече предприемат мерки - в Украйна премиерката Тимошенко заяви, че намалява заплатата си наполовина, което разбира се бе отразено много ефикасно от медиите в страната. Сърбия намали министерските постове от 25 на 15 под натиска на МВФ, който в замяна ще отпусне финансова помощ за пострадалата икономика. В настоящата ситуация има и лъч на надежда - България очаква и в бъдеще излишък в бюджета, а за последното тримесечие на 2008 година Хърватия успява изненадващо да регистрира растеж от 0,2 процента.