Източноевропейците: гордите самоосвободители
1 февруари 2012Големият европейски обрат от 1989/90 изненада Европейската общност (ЕО), предшественичката на Европейския съюз. Тя се беше вече примирила с едно бъдеще без пленените от СССР източноевропейски страни. Желязната завеса беше поразила не само Европа, но и европейската мисъл. На исканията за реформи в Полша и Унгария се гледаше като на проблем на Варшавския договор, а не проблем на ЕО.
От Естония до България
Когато Желязната завеса и Стената паднаха, възникна една парадоксална ситуация. Благодарение на гениалната политика на Хелмут Кол, ГДР, ключовият камък на съветската империя, бе положен за една нощ в ЕО; останалите - Естония, Литва, Латвия, Чехия, Унгария, Полша, Румъния и България - останаха извън. Следвайки стария график, през следващите години ЕО прие Финландия, Австрия и Швеция. Свободна Европа се оказа общност на икономиката, а не на духа. Оттам възникнаха проблеми на взаимното разбиране и други затруднения, които продължават да тормозят сцеплението между двете географски половини на ЕС.
Народите от Естония до България се освободиха сами; трескавата слабост на СССР облекчи последвалата верижна реакция. Движещите сили и целите бяха навсякъде едни и същи: утвърждаване на собствената национална идентичност, а на много места и съпротива на християните срещу разпоредения атеизъм. Постигнатият успех стимулира националната гордост на хората от Талин до София - сякаш бяха американци, тоест освободителите на Европа. Само че те не срещнаха разбиране от антинационалистическите елити на Запада.
Несимпатичният съсед
Накрая през 2004 бяха приети първо седем страни, а през 2007 и останалите две, като същевременно бяха циментирани основите на редица деформации. Фирми и предприятия се оказаха в ръцете на олигарси или на чужденци, които се ползваха с благоволението на Брюксел, останалото не ставаше нито за изграждането на широка и здрава средна класа, нито за усвояването на една акционерна култура. На тази основа впоследствие богат ставаше само онзи, които използваше политиката с цел самообогатяване. Тази връзка направи някои източноевропейски страни несимпатични в очите на Запада.
И още нещо. Самоосвободилите се през 1989 искат днес сами да определят накъде да вървят. Не само братята Качински във Варшава, Клаус в Прага и почти всички унгарски правителствени ръководители от Антал до Орбан бяха засипвани с обвинения в десен, ляв или пък либерален национализъм. Специално християнските нагледи са трън в очите на ляволибералните политици от Берлин до Мадрид. На този фон нищо чудно, че Брюксел е много строг в оценките си: две десетилетия след въвеждането на пазарното стопанство само две от девет страни получиха свидетелство за пълна годност за ЕС, и следователно за еврото.