Източна Европа - новата Аржентина?
1 юни 2009Месечното политическо списание "Страници за германска и международна политика" предложи в новия си брой статия на Йоахим Бекер, който анализира финансовата криза в Източна Европа, сравнявайки я с тази в Аржентина през 90-те години. Предлагаме ви по-важните акценти от публикацията.
Твърде много се спекулира около въздействието на финансовата и икономическа криза във Федералната репблика, а значително по-малко внимание се обръща на това, че източноевропейските държави отсега още са значително по-силно засегнати от кризата, макар и по различен начин - констатира авторът. Той обяснява, че на Източна Европа не бива да се гледа като на хомогенен регион, каквато грешка често се прави в Германия. Кризата допълнително подчерта различията в региона, като разделителните линии минават не толкова между членки и не-членки на ЕС, колкото между различните икономически модели, възприети в отделните държави и произтичащите от това различни характерни слабости.
Два различни модела
От една страна има страни с ясно изразена експортна ориентация, които са силно засегнати от срива на местния износ. Това са най-вече вишеградските държави - Полша, Словакия и Чешката Република, както и Словения. От другата страна са онези държави, които през последните години бяха финансирали своя икономически прираст главно чрез външни дългве и неимоверно нарастване на дефицитите по текущите им сметки. Тези страни са изключително силно податливи на кризата и се намират в момента в доста затруднено положение поради големите кредитни ограничения и пресъхването на капиталовите потоци. Икономическите им проблеми се изострят допълнително от високите дългове на частните домакинства, натрупани във валута. Към тази група държави спадат балтийските републики, България и почти всички републики от бивша Югославия. Румъния и Унгария също показват част от характерните за тази група кризисни белези.
Като цяло икономическият срив е значително по-голям сред страните от втората група - тази, в която има силна зависимост от кредити и външни задължения. Доста драматично е положението на онези източноевропейски страни, в които повече от половината или дори 80% от взетите креди са във валута. Там съществува рискът да се сбъдне кризисен сценарий като аржентинския от 1998 и 2002 година. И действително икономическата политика на балтийските държави и повечето югоизточноевропейски много прилича на аржентинската през 90-те години. Тъй като потреблението беше финансирано чрез кредити, населението сега усеща на собствен гръб последиците от кризата.
Обратната страна на медала
Тази форсирана политика на внос доведе до големите дефицити по текущите сметки и разрастналите се неимоверно външни дългове. Тези дефицити през последните години бяха значително по-високи в балтийските и югоизточноевропейските държави, отколкото в Аржентина през 90-те години.
В България дефицитът е достигнал ниво от 20% от БВП през 2007 година, а дори и в условията на сегашната рецесия се очаква този дефицит да остане над 10 на сто. Основният проблем - структурната зависимост от значителния внос на стоки и капитали - продължавава обаче да се омаловажава в икономическите дускуси, също както през 90-те години в Аржентина. Вместо това се раздува относително второстепенния въпрос за държавния дълг. Само че, както и в Аржентина, няма да е възможно, реалността за дълго да бъде пренебрегвана.