Източна Европа - безсилна пред отраженията на кризата

Анализатори във Вашингтон смятат, че световната финансово-икономическа криза застрашава страните в Източна Европа много повече от западните държави. Регионът е силно засегнат от забавянето на икономическата активност и голямата загуба на работни места.

Особено тежък ефект има пресъхването на доскоро изобилните капитали, влизащи в Източна Европа отвън. Това се отразява на много сектори на икономиката, в някои от които активността е намаляла с 50 на сто, твърдят американски анализатори. Особено засегнат е строителният сектор, където се очаква допълнително забавяне поради замразяването на банковото кредитиране.

Кой е виновен?

На конференция за отраженията на кризата в Източна Европа, проведена в университета "Джордж Уошингтън” в американската столица, директорът на отдела за Европа в МВФ Марек Белка посочи, че много източноевропейски държави сега усещат и ефекта на спукания имотен балон. Според Белка вина за това носят западноевропейските банки. Тяхното „безотговорно” кредитиране за Източна Европа е довело до прегряването на имотния пазар, най-вече в Прибалтика, но и в много други държави в региона. В Източна Европа „всички чужди банки се бореха за пазарно пространство и игнорираха възможните рискове”, заяви Белка.

Той съобщи, че кредитирането за Източна Европа през последните десет години е нараснало с 600% и е надминало един трилион долара. Източноевропейските икономики са в момента в положение, в каквото беше Източна Азия преди 10 години, когато задлъжнялостта доведе до голямата криза, поясни Белка.

Ще може ли Източна Европа да си плаща дълговете?

Въпреки застрашеността на Източна Европа специалистите не смятат, че може да се стигне до ситуация, в която държвите в региона да станат неплатежоспособни и да не могат да посрещат задълженията по външните си дългове.

Специалисти от водещия външноикономически институт „Петерсон” във Вашингтон изключват възможността от изпадане в неплатежоспособност дори на тежко засегнати от кризата държави като Украйна. Едновременно с това рейтингови агенции като „Фитч” и „Стандард енд Пуърс” отправиха предупреждения за високите дългове на Унгария, България и Румъния, което според агенциите крие огромен риск.

"Спасение" чрез заеми

Директорът на МВФ Доминик Строс-Кан заяви наскоро в интервю, че очаква втора вълна от държави да почукат на вратата за спасителни заеми. Фондът вече отпусна над $30 милиарда долара спешни заеми за пет източноевропейски държави; Литва и Румъния неофициално са на опашката за заеми и помощи от МВФ и ЕС.

Институцията, която първа би тревога за Източна Европа, бе Световната банка. Тогава нейният президент Робът Зелик предупреди за възможен регионален срив с тежки последици и за Западна Европа. Опасенията са, че може да се получи ефект на доминото. Международните кредитни пазари са така свързани, казва бившият главен икономист на МВФ Кенет Рогоф, сега професор в Харвард, че една кредитна криза в Източна Европа и Прибалтика може да предизвика падане на акциите и в Ню Йорк.