Изстъплението на войника

Реакцията на станалото беше показателна. Представители на НАТО заявиха, че смъртта (а не избиването) на афганистански цивилни граждани не била следствие от планирана операция на чуждестранните сили. Афганистанският президент Хамид Карзай заяви на свой ред, че това е "международно убийство" и поиска обяснение от Вашингтон.

След тях и потоп

Това далеч не е първото изстъпление на американски войник в Афганистан. Четирима американци са вече в затвора заради убийството на трима невъоръжени през 2010 година. Войниците бяха обвинени, че са били част от група, която избивала мирни граждани за забавление. През тази година станахме свидетели на две потресаващи събития: едно видео, показващо как американски морски пехотинци опикават труповете на убити от тях хора, предизвика пристъп на международно възмущение, а изгарянето на екземпляри от Корана припали искрата на протести, при които загинаха 30 афганистанци, а шестима американски войници бяха убити от афганистанските им колеги. На всичко отгоре районът, в който стана последният кървав инцидент, е много важен за войната срещу талибаните - окръг Панджуаи, югоизточно от град Кандахар, е люлката на талибанското движение.

По всичко личи, че преди планираното изтегляне на чуждестранните войски през 2014 обстановката ще се изостри още повече. Според актуално изследване на лондонския Международен институт за стратегически проучвания, чуждестранните сили ще оставят след себе си масова корупция, огромно нарастване на производството на хероин и една държава, която е силно зависима от чуждестранна помощ. "Постигането на стабилност изисква включване на пащуните в управляващата коалиция, увеличаване на възможностите на държавата и уравновесяване на интересите на съседните държави и регионални сили" - постигането на която и да е от тези цели би било една амбициозна задача; постигането и на трите изглежда почти невъзможно.

Задача с много неизвестни

Историята няма да съди афганистанската политика на президента Обама така благосклонно, както изтеглянето му от Ирак. Обама предизвика ескалация на боевете и целенасочено се опитва да ликвидира онези талибански командири, чието влияние е необходимо за установяването на мир в Афганистан. Той продължава да крепи един режим в Кабул, който отдавна вече се е превърнал в символ на корупцията. Афганистанската държава прави твърде малко за своите граждани - именно това позволява на талибаните да организират своята паралелна държава в голяма част от страната.

Преговорите са едва в зародиш. Талибаните казват, че ще бъдат готови за сериозни разговори, едва след като бъдат освободени техните хора, държани в Гуантанамо. Но дори тази пречка да бъде преодоляна, различията остават огромни. Хилари Клинтън заяви наскоро, че талибаните трябва да се откажат от употребата на сила, да обърнат гръб на Ал Кайда и да спазват конституцията. Молла Омар иска конституцията да бъде пренаписана и той да бъде обявен за върховния лидер на Афганистан. Възможен ли е разумен изход от тази дилема?

АГ, ТГ, ДПА, С. Гяуров, Редактор: Д. Попова-Витцел