Едва ли е имало друго събитие през последните две десетилетия, което да разтърси Словакия така силно, както убийството на журналиста Ян Куцияк и неговата годеница. Постепенно обаче шокът от престъплението преминава във все по-голямо възмущение. Израз на това възмущение бяха проведените в цялата страна протестни демонстрации през последните дни. В петък (9.3.) се състоя и най-голямата демонстрация от края на „кадифената“ революция през есента на 1989 година насам. Стотици хиляди души излязоха по улиците на страната. Само в Братислава протестираха около 50 000 души – впечатляваща цифра за една страна с едва петмилионно население. Демонстрациите бяха проведени под мотото: „За почтена Словакия!“
Хората протестират срещу корупцията и злоупотребите с властта, настояват за върховенство на закона, за повече прозрачност и по-отговорно управление. Сегашните протестни демонстрации бяха най-масовите, но не и първите срещу управляващите в Словакия. От години насам редовно припламват протести срещу правителството на Роберт Фицо и неговата уж социалдемократическа партия СМЕР-СД. Различни разследващи журналисти многократно са разкривали невероятни корупционни афери в средите на управляващата партия и сред другите политици на ръководни държавни позиции. Всички тези скандали обаче неизменно са оставали без каквито и да е политически или юридически последствия.
Социалната цена за този успех на Словакия бе висока
Зад сегашните протести се крие още и силното недоволство от начина, по който беше извършен преходът от социалистическа диктатура към демокрация и пазарна икономика. От една страна развитието на Словакия с право е считано за макроикономически успех в Източна Европа, но цената за този успех бе твърде висока. След края на диктатурата стотици хиляди словаци се оказаха социално губещи от дългогодишните сурови икономически реформи. Тези хора може би щяха да проявят повече разбиране за наложените им несгоди, ако не бяха принудени да гледат как един малък елит, който беше облагодетелстван и по времето на комунизма, безсрамно и престъпно се обогатява от бившата общонародна собственост.
Този вид самообслужване на елита продължава и до днес. Но управляващите днес гледат да му придадат известна законност чрез юридически трикове или като си оставят „вратички“ в законите, което не прави деянията им по-морални. Премиерът Фицо и неговата партия прикриват тези деяния ту с лявопопулистка, ту с дяснонационалистическа реторика.
Липса на силна политическа алтернатива
Независимо от огромното и оправдано недоволство на словаците, гражданските движения в страната не успяха да се превърнат в политическа сила. В момента така и не съществува силна политическа алтернатива, която да се застъпва за повече социална справедливост, върховенство на закона и по-добра демокрация. Една част опозиционните партии се дискредитираха сами по време на предишните си управления. Единствените алтернативи в момента се предлагат от десни популисти и десни екстремисти.
Развитието на Словакия твърде много прилича на развитието на повечето останали бивши социалистически държави в Централна и Югоизточна Европа, които междувременно членуват в ЕС. Много наблюдатели се опасяват, че и Словакия може да поеме по пътя, по който се движат Унгария и Полша. Обществеността извън Словакия, а и европейските политици не съзнават напълно причините, довели Словакия до сегашното ѝ състояние, нито евентуалните политически усложнения, до които може да доведе убийството на журналиста Куцияк.
Онова, което се случва в Словакия, би трябвало да послужи като предупредителен сигнал за европейските политици. Те са длъжни много внимателно да се вгледат в онова, което се случва в тази страна, както и да подкрепят гражданското движение за демокрация.