Изоставените румънски деца

В дома за деца "Звезда на надеждата" в румънския град Алба Лулия е оживено. Училищните занимания са приключили и някои от децата са втренчили поглед в телевизора. 13-годишната Кристиана и 15-годишният Марсел упражняват стъпки на ча-ча-ча - без музика, за да не пречат на другите. Кристиана е била само на два месеца, когато е дадена в детския дом. Майка ѝ я оставила с обещание, че скоро ще дойде да я вземе. Обадила се обаче едва след девет години. "Майка ми живее в Испания с баба ми и сестра ми. Нищичко не знам за нея, освен че работи в едно студио за татуировки", казва Кристиана.

Осем от 40-те деца в дома са т.нар. евро-сираци - техните родители живеят и работят в чужбина. "Децата са главните потърпевши на голямата преселническа вълна от Румъния", казва диреркторката на дома Сибиле Бока. "Известни са много случаи, при които родителите просто изоставят децата си сами в жилището. Единствено съседите отвреме-навреме ги наглеждат как са и дали имат нещо за ядене", казва тя.

Жертва на миграцията и бедността

Сибиле Бока разказва, че в дома редовно постъпват деца, чиито родители са заминали да работят в чужбина. "Майката и таткото заминават изведнъж, а детето изобщо не може да проумее защо. Няма как да му обясним, че те заминават, защото нямат пари и трябва да припечелят нещо. Лошото е, че те не се и връщат. За едно дете това е просто ужасно."

Колко точно са осиротелите по този начин румънски деца не е известно. Според данни на Уницеф, през 2008 година броят им е бил към 350 000. Някои от тях зарязват училище, други изпадат в депресии, трети посягат към дрогата или попадат в блатото на престъпността, въпреки че родителите всеки месец им изпращат някакви пари за издръжка. Някои от тези деца се чувстват така изоставени и самотни, че дори посягат на живота си.

"В много румънски села са останали вече само възрастните хора и децата", казва Габор Хуня, който изследва миграцията в Европа и работи във виенския Институт за международни икономически сравнения. "В много селища това е перманентно състояние - една трета от работоспособните са на работа в чужбина, върнат ли се след няколко месеца, следващите вече заминават. В селските региони миграцията е станала неразделна част от живота", изтъква експертът.

Пресъхнали сълзи

"Това са сестра ми и чичо ми, а това съм аз, когато те бяха още тук", обяснява Кристиана, докато показва на компютъра иснимки на майка си, която вече има ново семейство. "Понякога тя ми пише по Фейсбук. Пита ме как е в Детския дом. Отговарям, че е добре, но тя ми липсва. Тази година през септември дойде да ме види, за пръв път от девет години насам", разказва Кристиана. "Донесе ѝ от Испания барби и шоколад и това беше всичко. Сигурно си е мислила, че така изпълнява дълга си, а детето и без друго ще я посрещне с отворени обятия", възмущава се директорката.

Кристиана не казва нищо, но и тя вече не вярва, че майка ѝ ще се върне някой ден да я прибере. Сълзите ѝ вече са пресъхнали, но болката - все още не.