Изненадващ възход: Коя е турската "Партия на победата"?

19 май е празничен ден в Турция. Основоположникът на републиката - Кемал Ататюрк - го обявява за Ден на младежта и спорта. В турските учебници по история пише, че на 19 май 1919 година той започва освободителна война срещу западните сили, продължила до основаването на републиката през 1923 година. 

Бежанците - враг номер 1 на новата турска партия

За Юмит Йоздаг, лидер на новата “Партия на победата”, 19 май беше повод да покаже национализма си. Той посети мавзолея на Ататюрк в Анкара и дори позира с минувачи пред големия монумент. В последните седмици Йоздаг се превърна в истинска звезда. Навсякъде, където се появи, се събира множество от хора. Всички искат да го видят, мнозина - да демонстрират подкрепата си към него. Защото Йоздаг говори по темите, които интересуват голяма част от турците - галопиращата инфлация, намаляването на покупателна способност, бежанците. 

По официални данни в Турция живеят около 3,8 милиона сирийски бежанци. Към тя се прибавят и избягалите от Афганистан, Ирак, Пакистан и други държави. Според Върховния комисариат на ООН за бежанците те са около 320 000. Но реалният брой на мигрантите в Турция вероятно е много по-висок. 

“Не искаме народът ни да се бори с глад и бедност, докато парите от данъците ни отиват за сирийци, афганистанци и пакистанци”, разпалено повтаря Йоздаг на събития в последните седмици. Демонизирането на бежанци се приема добре от много турци. Защото те се страхуват - инфлацията в страната е близо 70 процента. Населението страда от големия ръст в цените, а решение не се вижда. 

Йоздаг има дълга политическа кариера зад гърба си

Юмит Йоздаг не е от вчера в политиката, но реториката му е съвсем нова. Баща му е сред основателите на крайнодясната Партия на националистическото действие (ПНД). Майка му е първата председателка на женската организация на партията. Йоздаг е роден в Япония в началото на 60-те години, когато баща му работи като дипломат там. След това учи политология, философия и икономически науки в Мюнхен. 

Той също е бил член на ПНД, но през 2016 година е изключен от партията заради критики към ръководството ѝ. Йоздаг не одобрява факта, че ПНД е в съюз с Партията на справедливостта и развитието на Ердоган, изпълнявайки ролята на нейна патерица. С други отцепници той основава “Добрата партия”, но е изключен и от нея през 2021 година. Днес е лидер на собствена политическа сила - “Партия на победата”. 

Расистките и крайнодесни възгледи събират подкрепа

Със своята крайнодясна, расистка и антибежанска реторика “Партия на победата” трупа подкрепа. Експерти предупреждават, че Йоздаг залага и на пантюркизма - националистическия идеал за етнически хомогенна турска държава от Балканите до Западен Китай. 

Йоздаг остро критикува управляващата партия. Наскоро той имаше сериозен конфликт с министъра на вътрешните работи Сюлейман Сойлу. Сойлу беше разкритикувал Йоздаг за това, че партията му е финансирала филм, насочен срещу бежанците. Конфликтът между двамата мъже стигна дотам, че Йоздаг покани Сойлу на дуел, в случай, че министърът на вътрешните работи се чувствал “достатъчно мъж”. Заради това си поведение Йоздаг получи подкрепа и от опозицията, включително от най-голямата опозиционна партия - Републиканската народна партия. 

Ще успее ли Йоздаг? 

Може ли "Партията на победата" на Йоздаг да се утвърди? Според политолога Берк Езен от университета "Сабанджъ" все още е много рано да се правят прогнози. Истинският потенциал на Йоздаг ще се разкрие след няколко години. И преди партия се е отцепвала от националистите. Но разликата сега е, че "Партията на победата” е противник на правителството на Ердоган. Освен това останалите националистически партии винаги са били свързани с т.нар. “дълбока държава” в Турция и с паравоенните организации. Йоздаг обаче се дистанцира от тях. 

Според политолога Берк Езен "Партията на победата" прилича на европейските популисти. Не само заради реториката срещу бежанците, а и защото за Йоздаг Турция се разделя на два лагера - от едната страна били правителството и опозицията  - т.е. политическият елит, който безропотно приемал „завладяването на Турция“ от бежанците. От другата страна били хората, които Йоздаг щял да спаси със своята "Партия на победата". За Езен е доста изненадващо, че подобна популистка партия не се е появила още по-рано в страната. Каквото и да се случи с нея обаче, е очевидно, че въпросът за бежанците ще продължи да вълнува турското общество.