Изгубено поколение?

Ако важи максимата "Бъдещето на една страна е в ръцете на нейната младеж", то тогава британците би трябвало да се тревожат. В разстояние на една единствена година безработицата сред младите хора на възраст между 18 и 24 години се увеличил с пет процента и достига в момента стойност от общо 17 процента. За последен път този индекс е бил по-висок преди 16 години.

Експлозивен елемент

Новите статистики имат един доста проблематичен момент. През последните 12 месеца 450 хиляди британци по рождение са изгубили работното си място, докато за същото време броят чужденците, сдобили се с работа се е увеличил с около 130 хиляди. Възможно е това да се дължи в известна степен на по-ниското заплащане, но вероятно това да се дължи и на по-голямата амбиция и старание на имигрантите.

Трябва да бъде позволено и предположението, че незадоволителното училищно образование на местните е съотговорно за тази ножица. Не стига, че изпитите за завършено училищно образование стават все по-лесни, но и от много години насам британските правителства занемариха грижите за даровити деца от по-маргиналните слоеве. Макар че само седем процента от децата във Великобритания завършват образованието си в частни училища, те заемат 41 процента от студентските места в Кеймбридж и три четвърти от всички съдийски постове.

Лейбъристките правителства от последните 12 години по догматични причини искаха да направят достъпно следването за колкото се може повече младежи. Резултатът е отрезвяващ - университетското образование на Острова започна да губи от авторитетността си и алтернативата - едно солидно професионално обучение - да се обезличава.

"Образование, образование, образование"

Това беше обета на бившия британски премиер Тони Блеър, който твърдеше, че имал само три политически цели, а именно "Образование, образование, образование". В политически аспект съществена роля играе фактът, че тъкмо под управлението на лейбъристите британската младеж тръгна по наклонена плоскст.

Накъде тогава биха се насочили фрустираните избиратели? Успехът на мигрантската работна сила предоставя всъщност отговора, който гласи - към ксенофобските партии. Ето защо има основание за опасението, че успехите на дясноекстремискта расистка Британска национална партия на последните избори за Европейски парламент представляват едно предзнаменование, а не един моментен протест.