Избори, истерии, измами

В следващия български парламент най-вероятно ще бъдат представени четири политически сили, като резултатите им буквално повтарят прогнозите, които повечето социолози правеха още преди началото на предизборната кампания.

А тази кампания, както никога досега, бе тотално истеризирана от скандални разкрития и взаимни обвинения, които заглушиха политическите послания и на практика за първи път в най-новата българска история превърнаха и прокуратурата в участник в изборите. В крайна сметка тази предизборна кампания имаше едно-единствено очевидно отражение: върху избирателната активност, която бе най-ниската в сравнение с всички български парламентарни избори от 1990-та насам. Българите, упражнили вчера правото си на глас, бяха с над половин милион по-малко, отколкото на изборите през 2009-та. А съвпадението с прогнозите отпреди месец и повече показва, че скандалите не са се отразили съществено върху резултатите на политическите сили и съотношението между тях.

Избори без победител

Наистина, ГЕРБ, срещу която бяха насочени всички компрометиращи удари, получи с около 600 хиляди гласа по-малко, отколкото преди четири години, но това намаление бе отдавна прогнозирано и се дължи по-скоро на резултатите от управлението на тази партия. Наистина, за първи път през последните 23 години една партия два пъти поред става първа политическа сила. Това обаче е слабо утешение за нея при очевидната невъзможност да остане във властта.

От друга страна, скандалите от предизборната кампания едва ли са увеличили електората на нейния основен опонент. Да, за БСП бяха подадени около 150 хиляди гласа повече в сравнение с изборите преди четири години, но това очевидно е нейният „таван”. А този „таван” е твърде нисък както за първото място на изборите, така и за съставяне на стабилно управление след тях.

Както винаги извън координатната система на предизборните страсти остана Движението за права и свободи. Наистина, то също загуби гласове в сравнение с предишните избори, но това вероятно се дължи на по-слаба мобилизация, а не на очакваното „откъсване” на гласове - партията на Касим Дал спечели едва около 1 процент от гласовете. Така или иначе ДПС, напълно според прогнозите, запазва и в следващия парламент както третото си място, така и относителния дял на своята парламентарна група.

Избори след бунт

Извънредните избори бяха предизвикани от протестите през зимата. Тези протести обаче не намериха директно отражение в изборните резултати. И този път, както преди четири години, трите изредени дотук основни партии събират около 70 на сто от всички подадени гласове. И, което е по-важно, партиите на протестиращите не само няма да влязат в парламента, но и събраните от тях гласове са смешно малко.

Протестите обаче имаха едно индиректно отражение. Те реанимираха „Атака”, която според социологическите проучвания в края на миналата и в началото на тази година оставаше далеч под 4-процентната бариера. По-късно обаче нейната програма отговаряше в най-голяма степен на най-радикалните гласове от улицата. Така, като се имат предвид и резултатите на две-три други националистически и популистки партии, се оказа, че поне 10-12 на сто от българските избиратели дават гласа си за напълно неприложими и самоубийствени за страната идеи.

За сметка на това отзвукът от протестите изхвърли някои от партиите с най-смислени програми. Най-големият губещ в това отношение е Движение България на гражданите, на което преди протестите социолозите твърдо отреждаха място в парламента, при това със сериозен резултат. Така за първи път от много години насам в следващия парламент няма да има нито една нова политическа сила.

Вълната на бунта отнесе и т.нар. традиционна десница, макар че това, разбира се, не е единствената причина. Въобще, заради безкрайната разнопосочност на протестите, както донякъде и заради предизборната компроматна война, се стигна до голямо разпръскване на гласовете, поради което нито една от т.нар. малки партии не успя да влезе в парламента. А това усложнява още повече уравнението на бъдещото управление.

Избори без доверие

Макар цялостната картина все още да не е ясна, със сигурност може да се каже, че и тези избори продължиха мрачната традиция на изборни нарушения, купуване на гласове и други форми на контролиран вот. Традиция, заради която доверието в изборния процес намалява все повече. Този път обаче това недоверие бе доведено до невиждани мащаби - заради непремерените, пресилени и крайно истерични изказвания и обвинения на някои политици и медии. За капак дойдоха и неуредиците след края на гласуването - като например липсващите в стотици избирателни секции тонери в съвсем новите копирни машини.

Възстановяването на загубеното доверие в демократичните избори, демократичните институции и държавността въобще се откроява като най-сложната задача на българското бъдеще. Което за кой ли път вече изглежда доста мрачно.

Автор: Я. Бояджиев; Редактор: Д. Попова-Витцел