"Идиот с идиот такъв!"

Дали от разглезеност и прекален лукс или пък заради потисканите емоции на работното място и у дома, германците често изливат гнева си по улиците. Водената там война бушува на няколко фронта: колите блъскат велосипедистите, те от своя страна газят пешеходците, които пък се разхождат нарочно по велоалеите.

Газят, псуват, крещят

В резултат от това обноските по германските улици загрубяват все повече. Обръщения като "идиот" са най-миловидните и в повечето случаи са гарнирани с показването на среден пръст. Никой няма време да вика полиция и да се прави на обиден. Затова всеки взима съдбата си в свои ръце и се тика, блъска и ругае в името на една върховна цел - да мине на зелено на поредния светофар.

Отдавна вече шофьорът не е царят на уличното движение. През последните години самочувствието на велосипедистите нарасна неимоверно. Те претендират за все повече място по улиците. При това повечето колоездачи интерпретират по доста странен начин пътните знаци - четат ги така, както им е изгодно. Типичен пример за това е червеният светофар - за някои той важи, за други - не. Често велосипедистът е същински хамелеон. Той може много бързо да се преобрази от транспортно средство в пешеходец и обратното - в зависимост от изгодата.

Не по-малко егоистично се държат и шофьорите. Всъщност отношението им към велосипедистите може да се измери с политическия аршин на бавния, но сигурен възход на Зелените. Първоначално колоездачите бяха изтиквани в ъгъла, но после се утвърдиха като равноправни участници в движението - благодарение на все по-успешната политика на Зелените. Да караш колело се оказа не само въпрос на здраве, но и на житейско кредо!

Алгоритми и агресии

В градове като Фрайбург например по голяма част от улиците може да се кара с не повече от 30 километра в час. За велосипедистите този град е рай. Междувременно и автомобилната индустрия става все по-еко. Да караш кола не означава автоматично, че трябва да имаш гузна съвест. Още повече, че автомобилната индустрия обещава все нови и нови екстри, съобразени с пешеходците и велосипедистите.

БМВ например разработва електронни системи, които сигнализират на шофьора, че около него има лесно раними участници в движението. Мерцедес пък работи върху алгоритъм, който ще позволява на шофьорите да спират автоматично или пък да заобикалят велосипедисти, които им пресичат неочаквано пътя.

Дали това ще сложи край на загрубелите нрави по германските пътища? Едва ли. Защото те са резултат от напрегнатото всекидневие и дългите разстояния, които германците са принудени да изминават, за да стигнат до работното си място. В събота и неделя обаче цари обикновено мир и любов. С изключение на уикендите, когато започва ваканцията на учениците - тогава целокупният германски народ излиза в отпуск и потегля изнервен на път.