Griechenland Schulden
28 май 2011Европа е изправена пред дилема. От една година финансовите пазари не отпускат заеми на Гърция. За да спаси своята страна-членка, ЕС отпусна 110 милиарда евро. Дълговете на Атина обаче скочиха неимоверно въпреки това. И то въпреки драконовските мерки за икономии. Една от причините е нарушената данъчна събираемост, което може да доведе дотам, че дефицитът на страната да премине 9% от БВП за настоящата 2011 година, вместо обещаните 7,4 на сто.
Уравнение с много неизвестни
Междувременно финансовите пазари разчитат на преструктуриране на дълга, тоест разчитат на това, че някои от заелите пари на Гърция няма да ги видят повече. В следствие на това доверието към страната продължава да пада. Ако Атина би искала да заеме сега пари за две години, ще трябва да плаща лихви на стойност 25 на сто.
Според плановете на МВФ и на ЕС обаче Гърция трябва до края на следващата година да се стабилизира до степен, че да излезе отново на капиталовите пазари. За 2012 и 2013 година на страната й липсват около 67 милиарда евро. Ако тя набави тази сума под формата на заем и при гореспоменатите лихвени условия, дългът на Гърция просто ще експлодира, предупреждават от банка "УниКредит". Ако пък пазарите изискат не 25%, а "само" 10% лихва, то до 2030 година дългът на Гърция ще достигне 330% от БВП.
Един проблем - два изхода
Поради това водещите европейски политици и финансови министри виждат само два начина за изход от ситуацията: първо - нов кредит в размер на 60 до 80 милиарда евро, които биха спасили страната до 2015 година. Второ - "меко преструктуриране", при което номиналната стойност на дълга няма да бъде редуцирана. Това би намалило напрежението в някаква степен. При отпускането на заема с лихвен процент между 3 и 5 на сто, държавният дълг на Гърция би спаднал до 2030 година до 106% от БВП, което се равнява на стойностите преди кризата от 2007.
В същото време ЕЦБ вижда в преструктурирането на дълга неминуема катастрофа. Това потвърди и нейният директор Кристиян Нойер. На същото мнение е и неговият колега Юрген Щарк. Отказът на банката се дължи на притеснението, че евентуално преструктуриране ще дестабилизира отново финансовите пазари и може да доведе до нова икономическа криза, както това се случи след фалита на "Леман Брадърс". А това дестабилизиране може да повлече към пропастта други страни от еврозоната като Испания например, което по всяка вероятност би било фатално, тъй като за нейното спасение са необходими далеч повече пари и усилия, отколкото за страни като Ирландия и Португалия.