Иван Костов: "Всичко зависи от втората вълна на епидемията"

ДВ: Добър ден, г-н Костов. Как сте, здрав ли сте?

Костов: Да, под карантина.

ДВ: Г-н Костов, в сряда ЕК прогнозира за България икономически спад от 7,2% през тази година и ръст на БВП от 6% догодина. Подобно развитие се очаква за целия ЕС. Какво смятате за тази прогноза?

Костов: Това не ме изненадва. Тази прогноза е в рамките на очакваните щети от карантината и от извънредното положение.

ДВ: Твърди се, че сегашната икономическа криза е най-тежката от Голямата депресия насам.

Костов: Да, може да се окаже такава. И знаете ли защо? Хората я изживяват като много по-тежка в сравнение с предишни епидемии. Тя някак си засегна много болезнено и емоционално човечеството. Имало е и по-страшни епидемии, но хората не са ги изживявали по този начин. Огромно значение за това има глобалният свят с интернет, комуникациите и съвременните медии.

ДВ: Ако се върнем към България: къде и от какво най-много страда българската икономика?

Костов: Вероятно най-вече защото са засегнати сектори на услугите като туризъм, ресторантьорство, хотелиерство, които са от значение за българския БВП. Втората причина е, че по веригата на доставките кризата засяга всички български фирми, които участват в международното разделение на труда. Българската икономика е обвързана с ЕС и сега търпи щети, които идват отвън. На трето място: хората преосмислят много от потребностите си отпреди кризата, например летенето със самолет, пътуванията, почивките. Вижте и огромния спад при покупката на нови автомобили.

ДВ: Споменахте преди малко глобалния свят. В него - а и в България - се сблъскват обаче две противоположни концепции. Според едната, ограничителните мерки са правилни. Според другата, те са масова психоза и паника. Вие какво мислите?

Костов: Зависи в коя фаза от развитието на епидемиологичната обстановка се намираме. Известно е, че 22-23 страни в Европа преминаха пика на активните случаи на болестта. Тоест, за тези страни не съществува риск от претоварване на здравните системи. В тези страни намалява и коефициентът на репродукция, тоест - рискът за предаване на заболяването. Но в България не е така. ЕС вече ни предупреди, но то се вижда и с просто око. У нас заразените продължават да растат експоненциално. Може да не е експоненциално, но продължава да расте и броят на активните случаи. Успокояващо е все пак, че не расте броят на хората, които се нуждаят от интензивно лечение. В България се увеличават случаите на хора, които влизат в болниците, но това е въпрос на политика. Често пъти ги приемат, защото се счита, че са критични поради възраст или съпътстващи заболявания.

Нека да кажа и следното: у нас има проблеми с показателите за епидемията. Те, първо, не се събират по издържана статистическа методология. Например, не е ясен показателят „починали“, тоест - как се преценява дали един човек е починал от КОВИД-19 или поради друго предварително заболяване. Смущава ме много следното: има едни 200-240 души, за които ние не знаем оздравели ли са или са починали. Средният престой на леките случаи в болница, до излекуване на един пациент, е около 14 дни. При клиничните тежки и средно тежки случаи - до излекуване или до кончина са около 31 дни. Тоест, след около 23 дни изходът за средния заболял трябва да е ясен. Преди 23 дни в България сме имали 676 инфектирани лица, същевременно докладват за 440 оздравели и починали. Къде са останалите? Това илюстрира тезата ми за недостатъчно достоверните статистически показатели, с които си служи правителството.

ДВ: Добре, да се върнем на въпроса: опасност или паника?

Костов: Точно тази неопределеност не ми позволява да отговоря на въпроса Ви. Когато няма точна информация, отговорите се дават емоционално и пожелателно.

ДВ: А какви ще бъдат последиците от пандемията и рецесията за света, но най-вече за ЕС? Глобализация или ренационализация? По-сплотен или разпадащ се ЕС?

Костов: Зависи как ще излязат европейските страни от пандемията. В момента няма свободно движение на хора, няма и свободно движение на капитали, защото никой не замисля инвестиции и никой не изнася капитал, особено когато не може да прецени риска в съседната страна. В момента отговор чакат много ключови въпроси за ЕС. Например дали производствата, от които зависи националната сигурност на ЕС, могат да бъдат в трети страни. При това не говоря само за производства, свързани със здравеопазването. В момента сигурността на европейските граждани излиза на преден план, тъй че трябва да обмислим дали не ни трябва друга политика по отношение на капиталовото движение, на движението на стоките и на хората. И ако ЕС продължава да мисли само как да запази неолибералните ценности, ще се отдалечава от реалностите. Ние всички изпитваме страх за икономическото бъдеще. Вие сигурни ли сте например, че хората отново ще тръгнат да пътуват? Защото аз не мога да си отговоря на този въпрос.

ДВ: Но епидемии винаги е имало.

Костов: Да, напоследък те често стават спътник на хората. Как се живее с това? За да се върнем към ЕС: според мен, той не може да отговори на много конкретни предизвикателства. Примерно: трябва ли да се завишат мерките за безопасност на работното място и да се специфицират в зависимост от характера на труда? Защото при епидемия на хората трябва да се гарантира, че няма да се разболяват, когато се трудят. Вижте какво става с нашия медицински персонал. Защо толкова много медици заболяват? Ами защото мерките за безопасност на техните работни места не са достатъчни. Аз не виждам потенциал у ЕС да се справи с такива проблеми. Както не виждам и потенциал у СЗО. Погледнете сайта им - те дори не могат да подават правилно нужната и точна информация за развитието на пандемията. Публикуват една нелепа таблица. По нея ли управляват процеса? Ключови показатели не са претеглени и в този си вид са неинформативни. Оттук да се върнем на Вашия въпрос, защото това е големият въпрос: жизнеспособни ли са изобщо международните организации или са твърде далеч от хората?

ДВ: Нека се върнем отново в България, където напоследък често се твърди, че кризата консолидирала правителството. Вие какво смятате? Бяха ли правилни мерките на правителството? Ще му донесат ли те политически дивиденти?

Костов: Не мога да отговоря на този въпрос. Ще ви обясня защо. Знае се, че испанският грип идва на две вълни: първо през зимно-пролетните месеци, а после избухва отново през есента, на много места дори с по-голяма сила. И ръководителят на германския институт „Роберт Кох“ Лотар Вилер вече говори за това и повтаря тезата си за колективния имунитет. Права е канцлерката Меркел да се сърди на учените, че говорят противоречиви неща и не обясняват същността на процеса. Защо учените не обясниха естеството на кризата от самото начало, поне на политиците, пък те оттам нататък да решават какво да говорят и какво - не? Учените се осланят на теорията за така наречения „стаден имунитет“ (впрочем, първият ѝ математически модел е от 1928). Но в случая с КОВИД-19 той не сработва. Две страни направиха представителни извадки - Чехия и Австрия. И установиха, че са овладели риска за здравните си системи, без населението да е формирало възпиращ имунитет. Абсурдно е да се твърди, че кризата в Китай е затихнала поради такъв имунитет на 60-70% от населението. Тоест, теорията не обяснява случващото се при тази пандемия.

ДВ: Нека да Ви попитам пак: можете ли да направите някаква прогноза за българската политика?

Костов: Всичко зависи от това какво ще покаже втората вълна. Още повече, че в България още не е ясно кога ще стигнем до билото, кога ще спрем нарастването на активните случаи. Защото ние даже не знаем колко активни случаи имаме. Тези 200-240 души, за които говоря - те умрели ли са, оздравели ли са? Ние не знаем. Ако първата вълна на заразата е ниска, втората може да се окаже много по-висока. Извинявайте, че ползвам тази специална терминология.

ДВ: Всички станахме специалисти вече…

Костов: Имам предвид, че седем години съм се занимавал САМО с управление на рискове и кризи и подходът ми е съобразно международния стандарт. Изисква първо да изчислим дали е овладяна кризата. Овладяна ли е здравната криза в България? Не е. Овладяна ли е икономическата? Още по-малко. Кога ще се овладеят тези кризи? Не може да се каже, защото не е ясно как ще подейства разхлабването на мерките. Може ли да се управляват рисковете така, както си представя българският НОЩ? Ще влизат директно в огнищата на заразата, в гетата и контингентите, ще наблюдават рисковите групи, хората на първа линия и т.н. и ще потискат заразата. Само дето не могат да го направят като в Южна Корея. Много далече сме от тях. Южна Корея овладя нарастването на активните случаи само за 28 дни, а ние в България сме вече 50-ти ден. Как се прилага тази стратегия с толкова слаби институции като нашите?

ДВ: А хората в България? Какво, според Вас, им трябва в момента? Вяра, надежда, солидарност, икономическа перспектива? Дали тази криза ще сплоти обществото?

Костов: Знаете ли, у нас не се говори за това. Ние сме някакви такива, по-европейци от европейците. Да признаем, че кризата удря с различна сила различни съставки на българското общество. Както се вижда, тя се разразява в гетата - и това трябва да се съобрази и да се намери противодействие. Част от болните деца и изобщо от заразените са от гетата. Може би общо са някъде над 60%. Когато това се оказва в Швеция - веднага се прави следващата стъпка: как да бъде възпряна кризата сред тези малцинства. А ние тук не смеем дори да си поставим този въпрос. Ние ги изолираме. Слагаме им КПП-та, те пробиват стените и пак излизат. Всичко това не говори за бъдеща интеграция на българското общество, напротив. Ако се допусне една част от него, едни общности да пострадат тежко и едновременно с това се допусне тези общности да са недисциплинирани, да не спазват законите, да не спазват мерките за противодействие - на каква основа ще се интегрира българското общество? Това се питам аз и не намирам отговор. За тях трябват специални грижи, специална политика, специална активност.

Другата част от въпроса Ви мога да формулирам така: какво става с държавните институции? Работят ли примерно Регионалните здравни инспекции в България, органите на МВР, системата за социалните грижи? Вършат ли си работата? Ако си вършеха работата, щяхме да потушим тази епидемия като в Южна Корея. Ама очевидно не сме. А защо не можем? Защото не ни достига компетентност; защото институциите не са изпълнили законите на страната и сега нямат планове за противодействие на бедствието от епидемията; защото нямат подготовка и обучение; няма заделени ресурси и запаси. Но когато не работят тези ключови институции и системи, няма как да чакаме резултати като в Южна Корея. А ако няма адекватни институции - как обществото да бъде по-единно? Когато в недрата на едно общество има неработещи институции, не са съставени планове за реагиране по време на епидемиологично бедствие, когато огромна част от работещите там не са си изпълнили елементарните задължения - как да имаме по-сплотено общество? Не знам…

*****

Вижте и това видео: