D Migranten Ausbeuten

Микробусът взема българина А.К. обикновено от спирка на градския транспорт в квартал Федел, Хамбург. Всяка сутрин той и още куп българи, румънци и мароканци чакат шофьора на една логистична фирма за контейнери, който ще ги откара до пристанището. Всичките мъже са наемни работници без разрешение за престой в Германия. На площадката ги очаква планина от метални контейнери, които те трябва да разтоварят. "Това е изключително тежка работа", казва 34-годишният А.К. - огромен мъж с физика на великан. Договорил се е за 8.50 евро на час - уговорка, която работодателят обаче рядко изпълнява. Вече два месеца той работи на контейнерите, но единственото заплащане, което е получил досега е еднократно сумата от 500 евро.

Робите от Изтока

В тази констелация българският наемник определено е в ролята на експлоатирания. "Ако попитам за парите си, ми се отговаря, че ще си ги получа идния петък", казва А.К. Той дори не си и помисля да настоява пред работодателя си, да му плаща редовно изработеното, защото е нелегално в Хамбург.

Съдбата на А.К. имат и хиляди други мигранти, които живеят в Хамбург без валидни документи за престой и за работа. "Десетки фирми се въползват от безпомощността на тези хора и ги експлоатират", казва пред вестник Хамбургер абендблат председателят на Съюза на германските синдикати DGB Уве Грунд. И допълва, че това е нова модерна форма на робовладелство.

През последните две години синдикатът е представлявал интересите на над 100 черноработници като А.К., които са били жестоко експлоатирани - принуждавани да работят на дъмпингови цени или направо измамени от работодателите си. Според DGB такава е съдбата на няколко хиляди мигранти, живеещи в Хамбург. Това са хора без документи, работещи основно в района на пристанището, по строежите, като чистачи, болногледачи, в гастрономията или в кварталите на червените фенери.

Експлоататорите на съд!

Малцина от тях имат куража да предприемат нещо срещу своиете експлоататори. От страх, че могат да бъдат върнати в родината си, те избягват всякакъв контакт с полицията и другите власти. Доскоро така е било и с А.К., докато не решава да се обърне към профсъюзите. С тяхна помощ той предявява иск към работодателя си за сумата от 2 681 евро. Първото заседание по делото е през януари 2012 година.

Изгледите за успех не са лоши - неотдавна от DGB са успели да се преборят в съда за правото на други трима българи да получат дължимите им суми на обща стойност от 20 000 евро.

"Това, че тези хора нямат разрешително за работа, не ги прави автоматично без права", казва ръководителката на бюрото за труда и мигранти към DGB Емилия Митрович. За успеха на тези дела от значение е работниците да могат документално да удостоверят, че са работили за един или друг работодател. Междувременно Съюзът на германските синдикати воюва и на друг фронт - той се бори за създаването на регистър с провинилите се фирми в Хамбург. "Само така ще можем да изправим до стената корумпираните работодатели", казва Митрович.

АГ, ХА, БГ, Е. Лилов

Редактор: М. Илчева