И лесен и труден: българо-германският диалог

В самия край на отминаващата 2012-та в аулата на СУ ”Св.Климент Охридски” прозвуча „Коледна оратория” на Йохан Себастиян Бах - едно от най-хубавите произведения за Рождество Христово. Под диригентството на дългогодишния артистичен директор на Мюнхенския филхармоничен хор Андреас Херман музиката на гениалния композитор изпълни най-старото висше българско училище, което всяка година изпраща десетки свои студенти на специализация в германски университети.

Символиката на музикалното събитие се подкрепя и от други факти – според Федералната статистическа служба през миналата година броят на българските младежи, които се обучават в Германия, е бил почти 8 000 човека - 7 % от почти 100-хилядната българска общност в страната. В интервю за ДВ през август по този повод преподавателят по социология в университета в Магдебург д-р Христо Стоянов отбеляза: „По принцип в Германия не е проблем да се запишеш да следваш, но да издържиш на изискванията зависи най-вече от твоето трудолюбие, интелигентност, настойчивост, които в крайна сметка решават и въпроса за крайния ти успех”.

Български двигател за германския бизнес

Образованието е само една от сферите на традиционните приятелски връзки между Германия и България. Официалната статистика сочи също, че освен водещ външнотърговски партньор, Германия е сред основните чуждестранни инвеститори в страната – от 1996 до 2011 г. германският бизнес е инвестирал близо 2 милиарда евро в националната икономика. По данни на Агенцията за инвестиции 30 на сто от 100-те най-големи инвеститори в България са германски или с германско участие. Съществуват обаче и трудности. При посещението си в София през август президентът на Асоциацията на германските индустриално-търговски камари проф. д-р Хайнрих Дрифтман заяви открито, че германските инвеститори се чувстват „отчасти несигурни” заради проблемите си в България. А според президента на Германско-българската търговска камара Бертрам Ролман, реформите в правосъдието, здравеопазването и икономиката не вървят достатъчно бързо, поради което на потенциалните нови инвеститори им е трудно да видят положителните страни на бизнеса в България, това първо; и второ: много българи с добро образование трудно виждат личната си перспектива в страната.

Приятели в политиката

За огромния политически респект, който България изпитва към Германия, говори и интензивността на двустранния диалог на най-високо политическо равнище. Посещението на президента Плевнелиев в Берлин през юли и разговорите му с федералния президент Йоахим Гаук, както и с влиятелни представители на германските политически и делови среди, очертаха оптимистичните перспективи пред българо-германските отношения на всички нива. През юли федералната канцлерка Меркел посочи България като пример за фискална стабилност в условията на финансова криза, а нейният колега Бойко Борисов не крие близките си отношения с германската канцлерка.

Въпроси без отговор

Доброто европейско партньорство, обаче, не винаги следва да се основава на взаимни комплименти. В края на октомври по повод недопустимо съкратено интервю в проправителствен всекидневник германският посланик в София Матиас Хьопфнер изрази публично притесненията си заради концентрацията на медийна собственост в България и обяви, че са необходими държавна регулация в медийния сектор и нов медиен закон. Непосредствено преди Коледа в ироничен редакционен материал същият всекидневник обвини посланика в „недипломатичност”, посъветва го да не се „изказва неподготвен” и му препоръча „да завърже здраво торбата с празните приказки и повече да не я отваря”.

В специално интервю за ДВ през ноември, ръководителят на медийната програма за Югоизточна Европа на фондация „Конрад Аденауер” Кристиян Шпар констатира, че „конституциите и другото законодателство в повечето страни от региона гарантират свободата на словото, но в практическото прилагане на тази свобода все още има какво да се желае” и също постави въпросите: „Дали хората в медиите се чувстват вътрешно свободни в професионалната си дейност? Как представят новините? Спазват ли се етичните норми и стандарти? Има ли прозрачност на медийната собственост и равнопоставен достъп на медиите до разпространението?".

Българите - пасивни и примирени

В телевизионно интервю от последните дни германският посланик Матиас Хьопфнер изрази учудването си от факта, че българите са така търпеливи, примирени и пасивни, и попита къде е критичното, мислещото общество? - Засега няма отговор на тези въпроси. Което не означава, че през изборната 2013 година не предстои той да бъде даден. Най-малкото защото когато добрите европейски партньори те питат за нещо, коректно е да им отговориш.

Така поне се прави на Стария континент.

Автор: Г. Папакочев; Редактор: Е. Лилов