"Какво направихме, когато в Манчестър атакуваха децата ни?"

ДВ: Проф. Глийс, след терористичните нападения от събота партиите временно прекратиха предизборната си борба. Какви ще са, според Вас, политическите последствия от тези атентати, които бяха извършени броени дни преди парламентарните избори във Великобритания?

Антъни Глийс: Последиците могат да бъдат много сериозни. Не само за политическите партии, но и за техните лидери. Водачът на лейбъристите Джереми Корбин през цялото време повтаряше, че предполагаемите терористи не бива просто така да бъдат разстрелвани. Но тримата атентатори от събота бяха застреляни. Какво ли ще каже Корбин сега?

Знаем, че във Великобритания има около 23 000 лица, за които има подозрения, че са джихадисти. Ние обаче не можем да ги контролираме, защото през 2010 година Тереза Мей, която тогава беше министър на вътрешните работи, отмени този контрол. С други думи: след нападенията в Лондон и двамата лидери на големите партии не са в изгодни позиции. Същото важи, впрочем, и за силите за сигурност. Непосредствено след атентата в Манчестър степента на терористична заплаха беше повишена, но впоследствие отново я понижиха. А това означава, че властите не са знаели абсолютно нищо за нападенията, които разтърсиха Лондон.

ДВ: Бившата министърка на вътрешните работи Тереза Мей е отговорна и за съкращенията в полицията. От друга страна по отношение на сигурността британците по традиция се доверяват повече на консерваторите, отколкото на левите. Кое натежава повече в случая?

Антъни Глийс: Мисля, че като партия консерваторите са по-компетентни по отношение на сигурността. Независимо че допуснаха сериозни грешки, в идеологическо отношение те се застъпват за твърд отпор срещу тероризма. Докато лейбъристите под ръководството на Джереми Корбин, за когото знаем, че е симпатизирал на ИРА, се изказаха не само срещу разстрела на терористи, но и се застъпват за преговори с тях. Всеки британец обаче вижда, че терористите не искат да седнат на масата за преговори - те искат да я взривят.

ДВ: След всеки атентат ставаме свидетели на една и съща реакция: мобилизарат се повече полицейски сили, държавни и правителствени ръководители от цял свят изразяват съчувствие и солидарност, но като цяло сякаш нищо не се променя. Безсилна ли е политиката?

Антъни Глийс: Да, политиката е безсилна, защото Великобритания се намира в много тежко положение. Миналата година гласувахме за Брекзит, без нито един политик да ни обясни какво всъщност означава това решение. Стана така, че живеем в една страна, която нито знае как да гарантира сигурността, нито пък е наясно накъде трябва да върви през следващите години. Образно казано: като ранено животно сме - и затова сме уязвими.

ДВ: А защо, според Вас, именно Великобритания попада сравнително често на прицела на терористите?

Антъни Глийс: Има исторически причини, тъй като сме тясно свързани със САЩ. Има обаче и обществени причини. Факт е, че вече не сме толкова силни, колкото бяхме преди. И враговете ни добре го знаят. То е като в джунглата: слабият винаги е жертва. А що се отнася до изборите тази седмица: това няма да бъдат нормални избори - заради терора и заради несигурността, произтичаща от Брекзита.

ДВ: Британците са известни с това, че по принцип реагират сравнително уравновесено на терористични нападения. Дали сега това може да се промени?

Антъни Глийс: Да, британците наистина реагират много уравновесено. След последния атентат кметът на Лондон, който е мюсюлманин, заяви приблизително следното: Ние няма да позволим на терористите да разрушат нашия начин на живот. Това би било победа за тероризма. Затова ще продължим да живеем както досега.

Само че ако продължим да живеем както досега, тероризмът ще се разраства все повече. И не вярвам, че британците ще се примирят с подобно развитие. Затова трябва да се случи някаква съществена промяна. В противен случай някои хора може и да вземат нещата в свои ръце.

Три дни след атентатите в Париж тогавашният френски президент Франсоа Оланд разпореди въздушен удар срещу ислямистите в Рака. А когато преди две седмици в Манчестър атакуваха нашите деца, ние не направихме нищо. Затова си мисля, че сега все повече хора ще започнат да настояват за някаква съществена промяна.

*Антъни Глийс е професор по политология и експерт по въпросите на политиката за сигурност