И за сърбите ще има място

Перспективата за присъединяване на страните от Западните Балкани към ЕС остава, изтъква Михаел Рот, държавен секретар по европейските въпроси в германското Министерство на външните работи. Според него обаче, европейските граждани сега очакват Съюзът да реши най-напред техните проблеми, преди да приема и нови страни. Тази тенденция предизвиква загриженост и в страните от Западните Балкани. Ето защо е толкова важен сигналът, даден на конференцията в Париж през юли т.г, на която бе потвърдено, че перспективата за присъединяването на тези страни към Съюза остава. Присъединяването може да стане, след като са изпълнени всички необходими условия.

Хората в страните от Западните Балкани обаче смятат, че сближаването с ЕС не напредва достатъчно бързо. Необходимите реформи изискват много усилия и точно затова дълг на политиците в тези страни е настойчиво да агитират в името на общата цел – присъединяването към ЕС. Това е в интерес и на страните-кандидатки, и на Съюза. Западните Балкани печелят от сближаването с една общност, чиито непоклатими основни ценности гарантират икономически растеж, солидарност, свобода и демокрация. Евросъюзът пък би извличал печалби, ако в региона има стабилност и демокрация.

Моментът на присъединяването се определя в крайна сметка от самите страни: колкото по-бързо осъществят реформите, толкова по-скоро ще бъдат приети в Съюза. Кога точно приемът ще е възможен зависи не толкова от ЕС, колкото от темповете на промените в страните. Критериите са ясно договорени и Съюзът ще продължи да подкрепя тези страни по пътя към реформите.

Реформите не са самоцел, нито пък реверанс пред ЕС

Приоритет за нас имат демократичното развитие и правовата държава. Те са фундаменталният критерий за присъединяването. ЕС и Сърбия неотдавна отвориха най-важните глави от преговорите за присъединяване, което е една важна и радваща стъпка. Сега е важно думите да бъдат последвани от дела. Като цяло Сърбия е на верен път. ЕС много внимателно ще следи изпълнението на условията, особено що се отнася до свободата на печата, независимостта на правосъдието, съблюдаването на основните човешки права.

Ясно е, разбира се, че промяна, засягаща цялото общество, не може да се осъществи от днес за утре. Нужните реформи обаче не са нито самоцел, нито реверанс пред ЕС, те са по-скоро от полза за гражданите на самата Сърбия. Същото се отнася и до помирението в региона и до отношенията със съседните страни - така ще бъдат постигнати трайна стабилност и мир в региона.

Въпреки различния си исторически опит и виждания, страните от ЕС се споразумяха за обща позиция спрямо Русия. В подхода си към Русия Съюзът залага не само на санкциите, а и на диалога. Това не е политика срещу Русия или политика, която елиминира Русия. Не става дума и за това Сърбия да скъса отношенията си с тази страна - става дума за обща политическа позиция, включително спрямо Русия. Сърбия взе решение да се присъедини към ЕС с ясното съзнание, че в хода на сближаването ще трябва последователно да напасва външната си политика към общата външна политика на Евросъюза.

Михаел Рот е дългогодишен депутат на Социалдемократическата партия, от 2013 г. е държавен министър по европейските въпроси в германското Министерство на външните работи. В средата на септември 2016 той посети Сърбия, за да разговаря с представители на политическите и обществени среди в страната.