И германците до уши в дългове

Официално дълговете на Германия възлизат на 1,8 билиона евро. Всяка секунда към тях се добавят 4.500 евро. Степента на задлъжняване се изчислява на 77% от брутния вътрешен продукт, при 60% разрешени в еврозоната. Но дори и тези цифри са разкрасени, твърди Бернд Рафелхюшен - финансов експерт към университета във Фрайбург:

Берлин удря спирачката

"Държавният дълг е всъщност претенция, която може да бъде заявена спрямо бъдещия бюджет. Точно така се гледа и на пенсионните осигуровки - като на претенция спрямо бъдещ бюджет. Така че към държавния дълг трябва да се прибавят и всички претенции спрямо системите за социални осигуровки, защото това са дългове, които са поети днес, но не се пресмятат никъде", казва експертът от Фрайбургския университет.

Това означава, че държавният дълг на Германия придобива гигантски размери - почти 8 билиона евро. С други думи - цели 314 процента от брутния вътрешен продукт! Може ли тогава Германия да си позволи да помага на други?

"Сред слепите винаги има и такива, които различават контури", казва Бернд Рафелхюшен и призовава еврозоната да последва примера на Германия, поставяйки "спирачка" на дълговете. Германските бюджетни правила изискват от отделните федерални провинции да спрат да вземат нови кредити от 2020 година. На федерално ниво забраната важи дори от 2016 година нататък:

"Имаме нужда от бюджетна дисциплина на европейско ниво, защото след като можем да се обединим, когато става дума за изплащане на дългове, трябва да можем да се обединим и по отношение на контрола върху тях", казва Бернд Рафелхюшен.

Няма повод за истерия!

Въпреки финансовата мизерия в Германия и Европа като цяло експертът от Фрайбургския университет е категоричен: няма повод за истерия. Медиите обаче правят точно това - създават паника, казва Рафелхюшен:

"Светът няма да изчезне и това трябва да се знае. Такива настроения за края на света имаше и по време на финансовата криза. Това са глупости. Едно обаче трябва да е ясно: щедростта на държавата спрямо гражданите е вече в миналото. Занапред въпросът ще бъде не какво държавата може да направи за гражданите си, а какво гражданите могат да направят за нея", казва финансовият експерт от Фрайбургския университет.