И аз мога да управлявам България!

Не бях сигурен, чудех се, въобразявах си, мислех си, само предполагах, че за да управлява човек България, трябва да има някакви качества. Ама как да разбера - то всичко, свързано с управляващите, е държавна, служебна и лична тайна. Веднъж ги пази законът, втори път - НСО, трети път - МВР, четвърти път -бивша тяхна охранително-рекетираща фирма, пети път - „Връзки с обществеността“, шести път - секретарката им, седми път - самите те се пазят да покажат каквито и да е качества.

Говорих с техни предишни приятели (те настоящи нямат), но това, което научих от тях, се отнасяше по-скоро до природните дадености на управляващите: глава като тиква, глава като цвекло, глава като зелка или друг зеленчук. Отварям скоба. Когато бях студент, имах шанса да се сприятеля с проф. Иван Славов. Помагах му при събирането на материали за книгата му „Кичът“. В кабинета си професорът беше наредил снимките на Политбюро на ЦК на БКП - да им гледаме физиономиите и да не го питаме повече защо в България е такава. И да знаем, че „след 25-годишна възраст всеки човек отговаря за физиономията си“. Затварям скобата.

"Бере ли се грозде от тръни?"

Сетих се за една дисидентска книга, която въпреки че не назоваваше директно нещата, по времето на социализма беше забранена. Там пишеше: „По плодовете им ще ги познаете. Бере ли се грозде от тръни, или смокини от репеи?“.

Видях плодовете им: огромни имения в полите на Витоша, хотелски комплекси на брега на морето, прикрити участия в митници, банки и медии, златни часовници, картини и коли за милиони. Грозде, собственост на тръни, и смокини, собственост на репеи.

И като не ги познах по смокините им, рекох да опитам по думите им. Слава на Сергей Брин и Лари Пейдж и на техния плод Google - там намерих всички думи на управляващите. Планини от словесна плява, пред които Алпите и Хималаите изглеждаха като къртичини. Пресявах, пресявах, докато от всеки останаха по няколко зрънца. Особено различие в зрънцата не намерих. Думите на министър-председателя, който съветваше студентите да стават овчари, по нищо не се различаваха от думите на финансовия министър, който казваше на бедните, че не винаги е имало ток. И под микроскоп ги разглеждах: една и съща наглост, един и същ цинизъм. Така се оказа, че за да управляваш България, трябва да имаш не едно, а две качества: наглост и цинизъм. ТЕ ги имат.

Yes, we can!

Наскоро научих, че по данни на Българския зъболекарски съюз у нас има 260 000 пенсионери без нито един зъб в устата. Няколко хиляди са с един зъб, който наранява устата им, но нямат пари да го извадят. Но нали знаем, че те не винаги са имали зъби. И сега пак си живеят като щастливи бебенца, обгрижвани от мама и тате, баба и дядо. Кой сега ще спинка, кой сега ще папка, кой сега ще прави пиш-пиш? Къде е лампичката, а, къде е лампичката? Я да видим имаме ли зъбче? Гу-гууу!

Ето, и аз имам качества на управленец.

Ние всички можем да управляваме България. Yes, we can!