"Знаех за смяната на Тодор Живков"

Александър Томов е зам.-министър-председател в първото некомунистическо правителство на България. Интервюто ни с него е част от поредицата ни, посветена на промените в България, започнали през 1989 година.

ДВ: Г-н Томов, очавахте ли навремето, че Тодор Живков ще падне? Помните ли как научихте за свалянето му?

Томов: През 1988-89 бях съветник по икономическите въпроси на министър-председателя Георги Атанасов. На 14 юли 1989 той ми възложи да напиша доклад с аргументи за несъстоятелността на икономическата политика на Тодор Живков с акцент върху задлъжнялостта на страната. Възлагането на тази задача беше секретно, чрез бележки, които Георги Атанасов написа пред мен, след което ги прибра. Времето от юли до 10 ноември беше време на конспиративност, рискове, но и вяра в неизбежната промяна. След писмото на Петър Младенов от края на октомври 1989 следях събитията ежеминутно. Или с други думи: знаех за смяната на Тодор Живков.

ДВ: Помните ли как тогава си представяхте бъдещето на България - след 10, 20 или 30 години?

Томов: През 1989 излезе книгата ми „Социализъм и самоуправление“. Тя бе повлияна от перестройката на Горбачов. Мечтаех страната ни да има политическа демокрация и икономически просперитет. Вярвах в идеята за българите като народ от собственици, мощно развит дребен и среден сектор и големи предприятия, изградени като акционерни дружества - собственост едновременно на работодатели и работници. Мечтаех България да влезе в Европейския съюз, а след 20-30 години да стане например като Австрия. Австрия и Дания бяха моите модели за модерно развитие.

ДВ: Кога и как влязохте в политиката?

Томов: През 1988-89 бях щастлив да бъда експерт в икономиката и да участвам в замяната на стария тоталитарен режим с демократичен. През юни 1990 бях избран за депутат във Великото народно събрание. Изборите за Велико народно събрание бяха моето първо участие в свободния политически живот. През декември 1989 бях избран за лидер на социалдемократическата фракция в БСП, която по-късно прерасна в партия.

ДВ: Кои, според Вас, бяха ключовите събития през първата година след свалянето на Тодор Живков?

Томов: Най-важните събития бяха Кръглата маса и свързаните с нея първи демократични избори за Велико народно събрание. Решаващите промени обаче станаха през 1991 година:

-   На 1 февруари 1991 бяха либерализирани цените и започнаха смели икономически реформи;

-   В края на юни подписах от името на правителството разпускането на Съвета за икономическа взаимопомощ (СИВ);

-   На 30 юли президентът Желев подписа разпускането на Варшавския договор;

-   На 12 юли приехме новата Конституция на страната.

След тези събития България окончателно получи своята свобода и европейска посока на развитие.

ДВ: Кои, според Вас, бяха най-големите грешки, допуснати от управляващи и опозиция в този период?

Томов: През 90-те години на миналия век най-големи грешки бяха аграрната реформа и типът приватизация, включително така наречената масова приватизация. Вместо да тласне развитието напред, българската приватизация се превърна в разграбване и ликвидация на 3/4 от всички български предприятия, съществуващи към 1992. В началото на новия век постепенно в страната се установи олигархичен режим, характерен с висока корупция по високите етажи на властта. Допусна се контрол върху медиите. Като цяло България остана на последно място в Европа по всички показатели на развитие, което постоянно се констатира от нашите европейски партньори.

ДВ: Кои, според Вас, са онези български политици от първите няколко години след 1989, които трябва да останат в историята?

Томов: Трудно ми е да отговоря на този въпрос, защото съм участвал в събитията до и след 1989. Постепенно историята ще даде отговор на много въпроси - и ще изчисти събитията и личностите, допринесли най-много за историческите промени в периода 1989-1991.

ДВ: Как виждате България днес?

Томов: Много неща през тези три десетилетия заслужават положителна оценка - демократичните промени и Конституцията, преодоляването на рани от т.нар. "Възродителен процес", запазването на гражданския мир в трудни години.

Но всичко, свързано с икономическата и социалната политика, е дълбоко противоречиво. Реформите бяха спрени още в началото на новия век. Корупцията и алчността замениха модерното стопанско управление. Доходите изостанаха 4-5 пъти от тези в Европа. Населението на страната намаля от 9 на 7 милиона. Раждаемостта стигна най-ниското си ниво. Ето защо днес страната се нуждае от дълбоки реформи.

ДВ: На какво, според Вас, се дължи носталгията по времената на Живков и НРБ?

Томов: Носталгията по времето на Тодор Живков сред по-възрастните хора в страната е обяснимо. Средната пенсия не позволява на пенсионерите да живеят нормално. Спадна и средната продължителност на живота. Няма как при такова положение възрастните хора да бъдат доволни от доходите си, от здравеопазването, от сигурността си. Още по-неприятно е настроението сред младите, които масово емигрират в чужбина. Стратегическа опасност пред България е да останем територия без млади хора. Пред България и българския народ има нови предизвикателства и нови задачи. Борбата за реформи - за връщане на свободата на словото, за премахване на корупцията и за догонващо развитие - е смисъл на живота за все повече хора. Така че, борбата за нова европейска България още не е завършила. Има какво да правим и трябва да го направим.