Злощастното средно поколение

Флавио доскоро нямал никакви тревоги за бъдещето си - работел във фирма за автомобилни части и имал безсрочен трудов договор: лукс, за какъвто повечето от връстниците му биха могли само да мечтаят. Флавио бил много добър в работата си и заплатата му нараснала от 900 на 1200 евро месечно. Но се наложило работодателят му да съкрати 190 работни места и Флавио се оказал сред потърпевшите. След което 36-годишният италианец така и не можал да си намери работа.

Добре, че са родителите

В Италия темата за младежката безработица се обсъжда надълго и нашироко, но всички говорят главно за най-младите, т.е. за онези, които са под 25 години. Макар данните за тях да са наистина тревожни, все пак голяма част от младите безработни все още ползват материална и финансова помощ от семействата си и положението им не е толкова критично.

Доста по-силно засегнати от кризата са онези, които са започнали трудовата си кариера в края на 90-те години на миналия век, получавайки само временни трудови договори. Днес това е поколението на 30 до 40-годишните. Бившият премиер Марио Монти ги нарече "изгубеното поколение". Защото независимо от дългогодишния си трудов опит, мнозина все още са принудени да се задоволяват с временни договори или зле платена работа. А окажат ли се безработни, не могат да ползват държавни помощи, тъй като са твърде стари за тях.

Поради това се стига дотам, че именно хората между 30 и 40 години най-масово са принудени да живеят в дома на родителите си. Данните от допитванията сочат, че всеки трети италианец на възраст между 35 и 40 се нуждае от финансовата подкрепа на семейството си.

Земеделци с дипломи

И Флавио живее при майка си. Той дори се радва, че навремето не е излязъл на квартира, както го съветвали приятелите му. В Италия слабостите на социалната система нерядко се компенсират със семейни усилия - родителите поемат разноските по следването, за наема или покупката на собствено жилище, както и по отглеждането на децата. Това е цената, която по-възрастните са принудени да плащат за това, че в собствения си професионален живот са се възползвали от привилегии като например ранното пенсиониране, заради което са оставили в наследство на по-младите огромни планини от дългове.

Мрачните перспективи за средното поколение /между 30 и 40/ имат тежки последствия за италианското общество като цяло. Безнадеждното положение на младите безработни ги кара все по-интензивно да емигрират - а така страната губи високообразованите си хора, привлечени от по-добрите условия за работа в чужбина. В дългосрочен план отливът на тези хора от страната ще предизвика и проблеми в системата на социалното осигуряване, защото италианското общество прогресивно застарява, а раждаемостта е една от най-ниските в Западна Европа.

Онези, които остават в страната, изглежда не хранят големи илюзии за бъдещето си. "Когато не остава нищо друго, човек явно трябва да се върне към корените си и да започне да се изхранва от земеделие", казва 32-годишната Валерия, която също е безработна, макар да има диплома за висше образование. По сведения на италианския Съюз на земеделците аграрният сектор действително започва да се радва на все по-голяма популярност сред младите. Броят на фермерите под 30-годишна възраст се увеличава - броят им днес достига 62 000 души, а от тях всеки трети има диплома за висше образование.

АГ, НЦЦ, РШ, Б. Узунова; Редактор: Б. Михайлова