Злото, наречено корупция

Според корупционния индекс на "Трансперънси интернешънъл", който обхваща 183 държави, сходни проблеми има и в Унгария, България, Хърватия, Чехия и Италия. Нанасяните от корупцията щети в рамките на Европейския съюз възлизат ежегодно на около 120 милиарда долара, казва еврокомисарката по вътрешните работи Сeсилия Малмстрьом и допълва, че това отговаря на един процент от европейския брутен вътрешен продукт. В характера на корупцията в отделните държави има разлики, но като траен феномен тя вреди както на страните-членки, така и на Общността като цяло. Тя води до намаляване на инвестициите, затормозява вътрешния пазар и вреди на обществените финанси.

Бездействие с фатални последствия

Последствията от злото, наречено корупция, просто налага да се предприемат съответни действия от страна на Европейския съюз. В противен случай съвсем реална е вероятността гражданите да изгубят доверието си в Общността. Според последните изследвания на "Евробарометър" повечето европейци смятат, че в последните три години мащабите на корупцията са нараснали. Около три четвърти от анкетираните са на мнение, че проблемът е траен и че подкупността е факт на всички управленски нива.

Същевременно експертите открояват липсата на реален напредък. "Не са набелязани никакви мерки за овладяване на този проблем", казва Доминик Енсте от Института за германска икономика. Отделните държави предприемат отделни акции, а всъщност са необходими съвместни действия. "Вниманието, което се посвещава на темата, не е малко, от друга страна не можем да не си зададем въпроса дали съобщаваните данни трябва да се приемат без уговорки", отбелязва Енсте. Той напомня, че Гърция влезе в европейския валутен съюз с фалшифицирани данни за дефицита си. Нинке Палстра от "Тарнсперънси интернешънъл" също изразява задоволство от това, че по проблема с корупцията се говори все повече, но изтъква, че думите трябва да бъдат последвани от дела и подобрения.

И воля липсва

Европейските държави всъщност отдавна знаят за какво става дума и по какъв начин биха могли да се променят нещата. Това, което не достига, е необходимата воля. "Едно от най-големите предизвикателства е недостатъчният ангажимент на политиците в борбата срещу корупцията", заявява Сесилия Малмстрьом. И на национално, и на международно равнище има най-подробни правни рамки, но приложението им от страна на отделните държави-членки е различно, обобщава еврокомисарката.

Приетият миналата година европейски пакет от мерки срещу корупцията предвижда на всеки две години да се изготвя доклад, който да посочва дефицитите и слабостите в 27-те страни-членки и да насърчава готовността за политически действия. Докладът ще се базира на анализите и информациите на обществените институции и на независими експертизи. Икономистът Енсте и представителката на "Трансперънси" Палстра определят тази стъпка като много важна, но недостатъчна - тъй като не са създадени възможности за юридическо преследване на корумпираните на ниво ЕС.

България - под лупа

Корупцията най-вероятно затормозява и процеса на разширяване на Европейския съюз, тъй като чакащите за членство Хърватия и Сърбия, които са в особено застрашената от корупция югоизточна част на Европа, са обект на още по-обстойно и внимателно наблюдение. "Това, което се наблюдава отсега, е, че действително става дума за забавяне на присъединителния процес", казва Енсте. Което пък не е толкова лошо - тъй като по-строгото съблюдаване на присъединителните критерии може да предпази Европейския съюз от проблеми като този с дълговата криза. И според Нинке Палстра кризата може да се разглежда като шанс за присъединителните преговори - уникална възможност за ускоряване на реформите.

Европейският доклад за борбата срещу корупцията, който ще бъде подготвен за първи път през 2013 г., би могъл да допринесе за засилване на политическия натиск и да предпази потенциалните кандидатки за членство от заклеймяване. Докладът несъмнено ще бъде фокусиран върху България и Румъния, чието присъединяване към Шенгенското пространство продължава да среща съпротивата на Холандия. И двете държави трябва да подобрят реформирането на правосъдието си и борбата срещу организираната престъпност и корупцията. Ако не получат добра оценка в доклада, членството им в Шенген неизбежно ще се отдалечи в бъдещето.

Автор: Р. Бозен, Б. Михайлова; Редактор: Б. Рачева