1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Зловредните банки

15 ноември 2012

Когато една банка е твърде могъща, политиците правят всичко възможно, за да я спасят. Така те пренебрегват един от основните принципи на пазарното стопанство. А той гласи, че всеки сам е отговорен за поетия риск.

https://p.dw.com/p/16iwj
Снимка: Fotolia/Pefkos

Банките стават твърде могъщи. Сделките, които правят десетте най-големи, отговарят на 40 процента от световната икономическа мощ. Балансовата сметка на Дойче банк за 2011 отговаря на 84 процента от германския брутен вътрешен продукт. Като само една пета от операциите се отнася до класическите кредитни сделки - лъвският пай се пада на инвестиционното банкиране, което носи и много рискове.

Независимо дали една банка отпуска кредит или прави сделки за собствена сметка, тя получава парите си не от вложителите, а от други кредитни институти. Собственият капитал на Дойче банк дълго време бе едва 2 процента от общия. В прав текст това означава, че ако две на сто от дейността й се провалят, банката би банкрутирала.

"Too big to fail"

Последиците за германската, а и за световната икономика биха били смразяващи. Международните надзорни органи поставят Дойче банк сред най-рисковите банки - заедно с американските Ситигруп и Джей Пи Морган и британската HSBC. До 2019 година тези банки трябва да увеличат собствения си капитал до 9,5 процента, което е с 2,5 на сто повече, отколкото предвижда договорът от Базел за международно изравняване на плащанията. Но и това не е достатъчно, смята професорът от Оксфорд Клеменс Фюст: "Според мен трябва да се отиде още по-нататък, в съответствие с швейцарския пример", казва той.

Deutsche Bank kassiert Gewinnziel
Застрашена ли е Дойче банк?Снимка: picture-alliance/dpa

До 2019 двете големи швейцарски банки UBS и Credit Suisse трябва да увеличат собствения си капитал до 19 процента - така ще могат изгодно да се рефинансират, тъй като големият собствен капитал ги прави сигурни длъжници.

Дотук добре. Само че една банка получава статута на сигурен длъжник и тогава, когато е достигнала определена големина - тогава тя просто става прекалено голяма, за да бъде оставена да банкрутира. Следвайки тази философия, до края на 2009 година правителствата по света са предоставили 10 трилиона долара, за да предотвратят колапса в банковия сектор и в световната икономика. Това отговаря на 1 500 евро на глава от световното население.

Безотговорността на банките

Излиза, че политиците пренебрегват един от основните принципи на пазарното стопанство. А той гласи, че всяко предприятие само е отговорно за поетия риск. Финансовият експерт Макс Оте определя тази политика като "социализъм за банките и супербогатите". Директорът на института за икономическа политика в Кьолн Йохан Екхоф пледира политиците да поемат друг курс. "Ако големите банки трябва да бъдат спасявани, е по-добре да бъдат раздробени, за да не могат да изнудват правителствата", казва той.

Експертна група на ЕК също предложи наскоро универсалните банки да бъдат раздробени. Специалистите са на мнението, че рисковите банкови сделки трябва да бъдат отделени от нормалното кредитиране и да се финансират независимо. Клеменс Фюст смята, че това не е достатъчно. "От решаващо значение е фалитът да може да се договаря", смята той. Намеренията на германския финансов надзорен орган BaFin са същите - надзорниците искат от Дойче банк до края на годината да представи авариен план, наричан от някои "завещание". Целта е рисковите сделки да станат по-прозрачни и да се ограничат разходите за данъкоплатците в случай на фалит. За останалите германски банки срокът е удължен до края на 2013 година.

Съмнителната симбиоза между политика и финанси

Wirtschaftsprofessor Max Otte
Икономистът Макс Оте е съвсем наясно с тесните връзки между политиците и финансовото лобиСнимка: picture-alliance/dpa

Финансовият експерт Макс Оте не вярва, че политиците ще успеят да овладеят финансовия бранш. "Те няма да успеят, защото са изцяло в ръцете на големите финансови акули, на суперобогатите и на финансовото лоби", казва той. За това допринася и фактът, че след края на политическата си кариера мнозина тутакси получават високи постове във финансовия бранш.

Най-пресният пример е Кайо Кох-Везер, който през октомври 2005 година подаде оставка като държавен секретар по финансовите въпроси. И само три месеца по-късно стана член на управителния съвет на Дойче банк.

Автор: Ж. Данхонг, К. Цанев; Редактор: Б. Михайлова

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми