Златото на Халкидики

5000 нови работни места за регион с висока безработица? Звучи твърде хубаво, за да е истина. Но точно това гласи обещанието на канадската фирма "Елдорадо Голф", която се готви да експлоатира златните залежи, открити на Халкидики.

"Тези нови работни места обаче са нож с две остриета", казва Янис Вергинис от "Coordinating Committee of Associations of Stageira-Akanthos Against Gold Mining". Гражданското движение е твърдо решено до попречи на добива на злато в региона. Неговите представители твърдят, че покрай златните залежи може да се намери работа за 10 или 12 години на около 1300 души, но в дългосрочен план ще бъдат нанесени огромни щети на околната среда. "Освен това от експлоатацията ще бъдат засегнати други работни места - например в туристическия сектор. Ако броят на туристите спадне с 25 процента, 12 000 души ще изгубят работата си", отбелязва Янис Вергинис.

Вицепрезидентът на "Елдорадо Голф" Едуардо Мура обяснява, че засега канадската фирма и нейните доставчици са ангажирали 1600 души от региона. В момента там се извършват проучвателни работи - от гръцката дъщерна фирма "Хелас Голф". Според плановете на "Елдорадо Голф", първата мина би трябвало да започне да функционира най-късно през 2016-та година, а експлоатационният ѝ период да бъде 27 години.

Традиционните отрасли в североизточна Гърция са туризмът, риболовът, земеделието и пчеларството. Единствената съществуваща мина засега е за добив на сребро. Това обаче ще се промени, като "Елдорадо Голф" започне да добива злато. Противниците на това намерение се опасяват, че след първите мини ще бъдат открити и други. На уебсайта на канадската фирма е публикувана информацията, че ще бъдат изследвани и три други района на Халкидическия полуостров. Пробните сондажи там са започнали през 2013-та година.

Какво ще стане с природата?

Плановете на канадската фирма предвиждат изсичането на 180 хектара гори. Същевременно "Елдорадо Голф" обещава, че ще бъдат извършени нови залесявания. "Дъщерната ни фирма "Хелас Голд" ще се погрижи за залесяването на районите, които вече не са необходими за разработката на златните залежи. След прекратяването на проекта, мините ще бъдат запълнени и ландшафтът - възстановен", казва пред Дойче Веле Едуардо Мура.

Природозащитникът Янис Вергинис обаче разполага с други данни. "За първата мина "Скурис" трябва да бъдат изсечени 300 хектара гора, а не 180, както твърдят от канадската фирма". И Мария Кадоглу от гражданската инициатива "Hellenic Mining Watch" се отнася скептично към уверенията на канадците. Според нея дори ще трябва да бъдат изсечени още по-големи горски площи, тъй като ще трябва да се отвори място за нови пътища и за насипите, които ще се натрупат. "Местните хора с право се тревожат, че този огромен минен комплекс ще застраши традиционния им поминък", казва Кадоглу.

Еколозите се опасяват и от това, че за разработката на залежите ще бъде използван цианид. Този химикал, който служи за отделянето на благородния метал от рудата, може да отрови почвата и подпочвените води. "Нашите водни запаси ще бъдат заразени", смята Вергинис, според когото необходимият цианид ще възлиза на 100 тона годишно. "При това положение реките и изворите в региона ще бъдат съсипани", казва природозащитникът.

Той казва, че принципно канадската фирма не предвижда използването на цианид в мината "Скурис". "Във втората планирана - "Олимпиас" - обаче те със сигурност ще го направят", предполага Вергинис. "Те не говорят за другите планирани мини, а само подчертават, че в "Скурис" няма да се използва цианид", допълва той. От своя страна "Елдорадо Голф" в писмена декларация пред Дойче Веле увери, че няма разрешение да използва цианид нито в "Скурис", нито в "Олимпиас".

Протестът на местните жители

Това не са първите опити за добив на злато в областта. През 2002 по формални и екологични съображения гръцкият Върховен съд анулира разрешението за експлоатация на златни залежи, дадени на канадската фирма "TVX Gold". "Тогава мотивите на съда бяха, че планираният добив на злато би бил катастрофа за региона", спомня си Вергинис.

И в актуалния случай местните хора и политици са се обърнали към съда. Те настояват за отмяна на даденото разрешение. "Досега обаче съдът не е отговорил на молбите им, а само е потвърдил, че разрешението е законно", обяснява Вергинис.

Мнозинството от местните жители принципно не е против добива на ценни метали. През 2012-та обаче имаше сериозни протести срещу реализацията на златодобивния проект, в които се стигна и до сблъсъци между протестиращите и силите на реда.

През май тази година предстоят местни избори. Мнозина се надяват, че ще бъде избран нов кмет - такъв, който да потърси съдействието на правителството в Атина, за да прекрати проекта. Дотогава демонстрациите срещу златодобива несъмнено ще продължат.