Златно правило срещу кризата?

Заглавието е един вид програма: в близо 700 страници авторът разгръща вариации на призива: “трябва да промениш живота си”. Човек би могъл да помисли, че неговата книга се числи към популярните издания, пълни с практични съвети и трикове за овладяване на различни житейски проблеми и ситуации. Вярно е, че подобен род литература залива рафтовете на книжарниците и се търси особено в кризисни времена. Само че с тази литература книгата на философа Петер Слотердайк си прилича единствено по заглавието. И донякъде по това, че влезе в актуалните класации на бестселърите.

“Трябва да промениш живота си” е амбициозно есе върху природата на човека, философски анализ и селективен преглед на западната и източната духовна култура. Авторът нахвърля основите на нова антропология, чийто център е схващането за култивиращата човека активност.

Промени не света, а себе си – не е далеч от истината онзи, който би прочел в тази повеля преобърнатата наопаки теза на Маркс, че задача на философията е не да обяснява, а да променя света. Досегашните опити за промяна са претърпели провал, изтъква Слотердайк. Вместо по-добър свят, революциите от епохата на Просвещението насам въдворяват насилие, репресии и неизразимо страдание. А щом практиката недвусмислено опровергава теорията, трябва да се търсят други решения. Слотердайк насочва поглед към античната философска мисъл, будизма, ориенталски техники на медитацията и аскетизма, към майстори на модерната литература като Кафка и Рилке, както и към тренировъчната спортна култура в наше време.

Абсолютен императив

“Трябва да промениш живота си” представлява, с други думи, призив, преосмислящ въз основа на грижлив и щателен анализ дълголетния човешки опит. Един от примерите, на които се спира авторът, е стихотворението на Рилке “Архаичен торс на Аполон”, чийто последен ред е използван за заглавие на книгата. Слотердайк тълкува стихотворението, както и прочутата скулптура в Лувъра, на която то е посветено, в духа на поета: осакатеното тяло, торсът натрапва на съзерцателя очакване за завършеност; излъчва суверенността и съвършенството на незримата вътрешна цялостност – цялостността на духа или цялостността, постижима чрез духовно усилие.

Книгата на философа Слотердайк е своего рода “абсолютен императив” – още по-категоричен от категоричния императив на Кант, а в крайна сметка и императивът, съставящ ядрото на всяко религиозно мислене и поведение. Само че в модерния свят вече не е възможно нито обръщане, нито връщане към религията. Единствената възможност е “антропотехническата промяна” – промяната на човека чрез активност и упражнение в дейностите, които на свой ред неминуемо култивират развитието му. Иначе казано, който иска да се промени, трябва да работи над себе си. Авторът предпочита да използва думата “упражнение”, тъй като интересът му е насочен не към преработването на някакъв продукт, а към преобразяването на Аза. Той описва човека като самоизграждащо се чрез “упражнение” същество. Слотердайк търси в света “упражняващите се” индивиди и ги открива във всички области на живота, включително зад манастирските стени и на терена на професионалния спорт.

Аскетизъм и култура на упражнението

Ключовото понятие “култура на упражнението” визира стремежа към перфекционизъм, както и мотивацията за него – усъвършенствайки себе си в своите дейности, човекът си изгражда един вид индивидуална “защитна тъкан”. Слотердайк въвежда също термина “вертикално напрежение” – с него назовава пък стремежа на човека да надрасне себе си и от удобния “базисен лагер” да се изкачи до върха. Фридрих Ницше и Мишел Фуко са главните източници, на които авторът се позовава в тезата си за “вертикалното напрежение”. Ницше – тъй като от “Тъй каза Заратустра” той дефинира човека като въже, “обтегнато между животното и свръчовека”; Фуко – тъй като той пък неизменно подчертава връзката между упражнение, дисциплина и развитие на човека. По думите на самия Фуко: “Без известна дресура, човешките индивиди не могат да придобият свобода.”

Но защо човекът трябва да се промени? Кой изобщо е в правото си да му налага това? Кризата, смята Слотердайк, - икономическата, културната, моралната и екологическата: “Универсално морално значение днес има само всеобщото осъзнаване на факта, че не може повече, както досега.” След като банкерите от безскрупулна алчност пропиляват милиарди, след като при думата “култура” безчет хора се сещат само за телевизията, а при думата “наслада” – за “хамбургера” в МакДоналдс и след като сме на път да унищожим онова, което подържа живота на тази планета, всеки един от нас, в крайна сметка, трябва да се промени. Или поне, както настоява Петер Слотердайк, “трябва ежедневно да се упражняваме в добрите навици на общото оцеляване.”

Това е всичко, което ни казва книгата, останалото е предоставено на самите нас. Ако изложението на Слотердайк не ни е убедило, то не разполагаме и със съвет Божи, нито пък с всеобхватна светска утопия, която да ни каже кое е вярно и кое – не. Двеста години Просвещение и още толкова години критика на идеологията са оставили своите следи. Решение на тепсия никой няма да ни даде. Но пък и никой никому няма да навреди, ако се опита да попромени живота си.

Peter Sloterdijk: „Du musst dein Leben ändern“. Über Anthropotechnik, Suhrkamp Verlag, Frankfurt am Main, 2009,

714 S.

Обобщение по публикации БР/ВШ/Ди цайт, ФАЦ

Визитна картичка: Петер Слотердайк е роден през 1947 г. в Карлсруе. Професор по философия и медийна теория, от 2002 г. участник и водещ на предаването "Философски квартет", излъчвано по Втора програма на германската телевизия ЦДФ. Автор на "Критика на циничния разум" /1978/, "Гняв и време" /2006/ и др. Носител на наградата "Ернст-Роберт Курциус" за есеистика /1993/ и наградата "Зигмунд Фройд" за 2005 г.