Звярът в нас

Може би по-интересни от политическите интерпретации на взрива от недоволство са онези, които се опитват да напипат културните и морални корени на британската нация. Откъде идват мислите и чувствата на младежите с качулките и маратонките, за които дори неволният поглед в очите на улицата е предизвикателство? Които с гняв и густо ще подпалят будката на ъгъла?

Покварени до смърт

Теодор Далримпъл (62), бивш затворнически психиатър, а днес коментатор на редица големи вестници, спада към известните застъпници на "ексцентричния британски консерватизъм". Това означава, че той откача малко, но с безгрижната си вяра в злото у човека винаги улучва слабото място - нещо особено впечатляващо в Германия, където е едва ли не забранено да се пита за моралните причини за социалната мизерия.

В последната си книга Spoilt Rotten: The Toxic Cult of Sentimentality (Покварени до смърт: отровният култ към сантименталността) Далримпъл пише: "Британската общественост компенсира загубата на морална ориентация с внезапни изблици на кичозна сантименталност, последвани от бурно възмущение, което се подсилва още повече от циничния глад за сензации на медиите."

Той смята, че сантименталността превръща хората в обекти, които не могат да направят нищо за себе си. Културата обаче, пише авторът, цели именно това: да държи в шах звяра в нас. "Ала една култура, в която човек като Ейми Уайнхаус - с нейната агресивна вулгарност и самовлюбена глупост, съчетани с много посредствен талант - е обект на такова обожание, не е в състояние да издигне бариери срещу долните ни инстинкти, копнежи и нагони. Напротив: тя дори възпява животинското в нас. И това - пише Далримпъл в актуален коментар за лондонските бунтове - беше само началото."

Култивирано презрение

Оуен Джоунс, бивш синдикален лобист, сигурно няма да се съгласи с Далримпъл. В книгата си Chavs - The Demonization of the Working Class (Лумпени или демонизирането на работническата класа) той разказва с едва сдържан гняв за култивираното презрение към долните слоеве. Докато в Германия се подхожда крайно предпазливо към самото понятие "долни слоеве", във Великобритания е напълно прието да се гледа с презрение на chavs - младежите с маратонки, смъкнати анцузи и качулки, които храчат по улицата и живеят в социални жилища. Оуен е убеден, че това презрение е следствие от все по-дълбокото класово разделение: по този начин по-високостоящите се освобождавали от последните останки от чувството си за вина.