Защо точно "Одата на радостта" е химн на Европа?

Хубавата музика се дели на два вида: просто хубава музика и музика, която остава за векове. Деветата симфония на Бетовен е от втория вид - непреходна музика, оставаща за векове. Именно тази симфония (и по-точно - главната тема от последната ѝ част) се превърна в химн на Съвета на Европа, на Европейския съюз, че и на цяла Европа. Но как и защо тъкмо тя стана символ на Европа?

Деветата, както всички я наричат за по-кратко, е последната симфония на Лудвиг ван Бетовен. Той я пише в продължение на две години, а премиерата ѝ е през 1824 година във Виена. На диригентския пулт застава самият Бетовен, който дирижира, но всъщност не чува самата музика, защото е оглушал години по-рано.

Последната част на Деветата, която се казва "Ода на радостта", включва не само оркестъра, но и хор и певци-солисти. Това е истинска революция, защото преди това нито един композитор не е включвал човешки гласове в симфония - един традиционно чисто оркестров жанр.

"Братя стават всички люде"

Мелодията на "Одата на радостта" е преизпълнена с тържественост и величие. Тя се разпознава и запомня много лесно. Но не това е основната причина да бъде избрана за европейски химн. Решаваща роля в случая играе текстът. Бетовен използва стиховете на големия германски поет Фридрих Шилер от неговата "Ода на радостта", създадена през 1785 година. Композиторът, който още в младостта си много обича стихотворението на Шилер, особено се вдъхновява от строфата "Братя стават всички люде". Впрочем, преди Бетовен към това стихотворение пишат музика още няколко композитора, включително и Франц Шуберт.

В края на 18-ти век "Одата на радостта" от Шилер се радва на изключителна популярност - най-вече, защото отразява духа на времето. След Великата френска революция нейните идеали - особено равенството и братството - намират горещ прием в Германия и отекват в душата на Шилер. Той създава "Одата на радостта" като трапезна песен за своя приятелски кръг, който се събира край масата с бокали вино в ръка и с радост от живота в сърцата. Ето няколко стиха от нея в историческия превод на Асен Разцветников:

   Гръд природата разтваря,

   радост всичко живо пий -

   тичат зли, добри, в превара,

   в розовите ѝ следи.

   Тя за нас целувки има,

   благ другар и гроздов сок,

   сласт - за червея незрими,

   а за ангелите - Бог.

Бетовен - също както и Шилер - се увлича по революционните идеи. Стихът "Братя стават всички люде" за него е квинтесенция на хуманизма, той се превръща в нещо като негово лично кредо. "Разбира се, когато Шилер и Бетовен съчиняват своите произведения, и през ум не им минава, че в бъдеще може да се появи съюз на свободни държави, обединени от демократичните ценности. Тези двама гении могат само да мечтаят за братство и единство", казва Кристине Зигерт, директор на архива в Дома-музей на Бетовен в Бон. Тя е убедена, че ако Бетовен можеше да си го представи, сигурно не би имал нищо против неговата "Ода на радостта" да стане химн на Европа.

Универсалният език на музиката

Въпреки че Бетовеновата "Ода на радостта" се пее по текста на Шилер, химнът на Европа върви само като музика - без думи. Избран е универсалният език на музиката, защото в противен случай би възникнал въпросът на кой точно от европейските езици да се пее официалният химн. Той e приет повече от 20 години след основаването на Съвета на Европа, който за пръв път се събира през 1949 година. През 1972 година Съветът на Европа решава да поръча на прочутия диригент Херберт фон Караян три версии на "Одата на радостта": за пиано, за духов оркестър и за симфоничен оркестър. По-късно, през 1985 година, "Одата на радостта" става химн и на Евросъюза. Разбира се, тя не подменя националните химни на държавите-членки, а е просто нещо като визитна картичка на Европа, която припомня за идеалите на европейското общество: свобода, мир, солидарност и единство.

В края на миналия век Съветът на Европа решава да популяризира своя химн сред по-широки прослойки и поръчва негови варианти в различни музикални стилове. Вече има хип-хоп-версия, техно, изпълнение на електронен орган и на електрическа китара. Свой принос със собствено изпълнение дава известният германски диджей Moguai, а в социалните мрежи най-популярна (с над 18 милиона гледания) е наистина много вълнуващата флашмоб-версия от Нюрнберг през 2014 година.