Защо толкова много лекари в Русия не вярват на ваксините?

По официални данни напълно ваксинирани в Русия са 18,5 милиона души, по алтернативни данни на медиите - 17,1. Това прави най-много 12 процента от населението на страната. А според епидемиолога Николай Брико, за да спадне заболеваемостта от коронавирус трябва да бъдат ваксинирани около 67 процента от населението.

И макар че недоверието към ваксините в Русия постепенно спада, над половината от възрастното население отказва да се имунизира - хората се опасяват от страничните ефекти или чакат окончателните резултати от изпитанията на ваксините, респ. гаранция, че имунизацията е безопасна.

За информираността на хората голяма роля играят лекарите, с които пациентите се познават лично - техният авторитет е по-висок, отколкото на непознатите медици, сочат проучвания. Една трета от руските медици обаче предпочитат да не се ваксинират. Нещо повече - те се опитват да разубедят и пациентите си да предприемат тази стъпка. Могат ли тези лекари да променят позицията си?

Откъде идват съмненията на лекарите?

Онкологът Иля Фоминцев, който е основател на Руския фонд за профилактика на рака, се старае още от самото начало на пандемията да разпространява максимум информация за коронавируса. Той е набрал средства чрез краудфъндинг и е създал служба за безплатна консултация по въпросите, свързани с Ковид-19. Той има широка публика в социалните мрежи и казва, че истински може да се повлияе само на изпитващите съмнения.

„Съмняващият се неизбежно минава или на страната на ваксинациите, или застава плътно на страната на конспираторите. Защото рационални причини за отказа от ваксинация не може да има. Все пак сред лекарите привържениците на конспиративните теории са малцинство", посочва Фоминцев. За да успее да убеди колегите си да се ваксинират, той им обяснява, че не са избрали верния начин за взимане на решение.

„Важното е дали ваксината работи или не. А тя работи, като вредата от нея е толкова минимална в сравнение с ползите, че няма нужда да се говори повече", казва Фоминцев.

Той е категоричен, че отношението към ваксините е много показателно за това дали един лекар е добър или не. „Вярва ли ѝ или не? Не става дума за вяра, а за наука. И за понятията „показания" и „противопоказания".

Аргументите в полза на ваксинацията

Убеждаването на лекарите не е лесна задача, констатира и терапевтът Ярослав Ашихмин. „По време на дискусиите, в които участвам, казвам, че да - не знаем какви са дългосрочните странични ефекти при ваксините. И в страната няма нормална статистика. Но ние цял живот работим в условия на неопределеност и наблюдаваме съотношението между рисковете и ползите. В дадения случай е много по-вероятно самият коронавирус да повлияе негативно на репродуктивната функция, например, отколкото ваксинацията", обяснява Ашихмин.

Той напомня на лекарите, че трябва да действат от гледна точка на общественото здраве и да ваксинират колкото може повече хора, а страничните ефекти да се обсъждат след това. „Естествено сме свикнали да работим в интерес на пациента. Но да си кажем честно: най-добрата концепция от негова гледна точка е да се скрие в мазето и да излезе последен тогава, когато вече всички са ваксинирани. Затова ние не лъжем, че всичко е безопасно, а казваме, че това е война и не разполагаме с друг вариант освен ваксинацията."

Ашихмин е сигурен, че руските лекари принципно биха се отнесли недоверчиво към всеки нов метод на лечение. А натискът спрямо медицинската колегия, когато ваксината е спусната отгоре без подробни обяснения и данни за страничните ефекти, само засилва това недоверие.

Едва смъртта се оказва решаваща за лекарите

Периодът, в който лекарите са разубеждавали пациентите си да се ваксинират, вече е отминал, казва главната лекарка на московската поликлиника 191 Мария Соколова. В нейната поликлиника вече всички лекари, с изключение на тези, които имат противопоказания, и преболедувалите, са се ваксинирали. „Страхът да умреш от коронавируса е по-силен от страха от ваксината. И това е добре."

На Соколова също ѝ се е налагало да убеждава свои колеги да се ваксинират. „Това е нормално. Ваксината дойде внезапно и предизвика определен страх. Не бих казала, че има лекари, които са категорично против имунизацията. Дори да имам определени лични съмнения, съм длъжна да представя на пациента истината, своята лекарска компетентност. Не субективното ми мнение трябва да бъде определящо."