Защо стратегията на алианса в Афганистан е обречена на провал

САЩ искат повече ангажираност от страна на държавите-членки на алианса т.е. още войски. Още по-важна обаче ще е дискусията дали новата стратегия на НАТО ще се окаже ефективна.

Заради все по-влошаващата се ситуация със сигурността в Афганистан, дневният ред в Букурещ съдържа новата стратегия за Афганистан, назована "всестранен подход" (Comprehensive approach). Не на последно място заради германската настойчивост министрите на отбраната от НАТО се споразумяха на срещата си през октомври миналата година в Нордвийк, Холандия, до срещата на върха в Букурещ да разработят многостраннна стратегия за действие, според която всички военни аспекти да бъдат подложени на сериозна ревизия, политическата борба срещу бунтовниците да заиграе по-важна роля, а също така де се укрепи и икономическата помощ.

Държавите от НАТО са наясно, че новият, по-ефективен подход към мирния процес в полите на Хиндукуш, изисква

драстично увеличаване на икономическата помощ

и сериозна подкрепа във военните действия.

От започването на мирния процес през декември 2001 г., мисията в Афганистан представлява международен хуманитарен проект, в който участие вземат около 60 държави, институции и организации. Оттогава насам международната общност обеща на Афганистан помощи в размер на 25 милиарда долара. Досега обаче на напълно разрушената от войната страна е оказана помощ за малко под 15 милиарда.

Тъй като приходите на афганистанското правителство са повече от скромни, финансовите потребности за възстановяването на страната се преценяват на около 200 милиарда долара.

Помощите за възстановяване са в противоречие с финансовите средства, изисквани от международната общност за бойните действия. Действията на корпуса ИСАФ и антитерористичната борба на международната коалиция в рамките на операция "Трайна свобода" (Enduring freedom) поглъщат ежегодно двуцифрено число милиарди. Така

само военните разходи на САЩ в Афганистан възлизат на 36 милиарда долара.

ФР Германия е заделила през 2007 г. за ангажиментите си в Афганистан общо около 700 милиона долара или 593 милиона евро, от които около 120 милиона долара само за цивилната помощ.

От общо 43 хиляди военослужещи в ИСАФ, лъвският пай се пада на държавите-членки на НАТО с 41 хиляди. Освен това в Афганистан се намират и 11 хиляди военни по операцията "Трайна свобода".

Увеличаване на последните според корпорацията "Ранд" не е нито възможно, нито желателно. Защото не само числеността на контингентите е от значение. Повишената ефективност на действията би могла да компенсира желанието за подкрепления. Ала замислен като пакт за водене на нормални фронтови бойни действия,

НАТО изпада в притеснения,

когато се налага да се води борба срещу атентатори камикадзета. Също и защото разузнавателните самолети "Торнадо" са специализирани за разузнавателни полети при придвижването на крупни войскови части, а не на малки бунтовнически отряди. Освен това националните устави и правила за действие често са препятствие за целесоъбразното сътрудничество на равнище командвания между различните държави от НАТО.

Третият аспект - подчертаването на политическата стойност на цялостната стратегия също е обект на противоречиви дискусии. Единно мнение цари по въпроса, че местните носители на политически мандати и велможи в Афганистан трябва да бъдат включвани в решаващите процеси. По-трудни стават нещата, стане ли дума за водене на бойни действия. Американците са принципно против диалога с въоръжените въстаници, а Великобритания например е готова в рамките на известни споразумения да предостави определени територии на бунтовниците. Спогодбата с талибаните по инициатива на Лондон е погрешна според Вашингтон. Тази спогодба предизвика и влошаване на атмосферата между афганистанското правителство и Великобритания.

Новата концепция на НАТО за Афганистан действително представлява смяна на стратегията, ала реализацията й ще изисква изцяло ново мислене.