Защо се проваляме

Дойче Веле: Иван Кръстев припомни тези дни в интервю за Дойче Веле, че в България никой не излезе на улицата, за да протестира срещу спирането на „Южен поток”. Дори НС не успя да приеме обща декларация по въпроса. Защо българското общество няма обединяващ възглед по темата?

Андрей Райчев: Ако беше само по този въпрос, щяхме да търсим някакви специфични причини. Но не е. На първо четене мога да посоча поне два други, а ако се замисля - ще са десетки. Същото се случи с дискусията за АЕЦ-а и ядрената енергетика в страната. Същото е с македонския въпрос - какво мисли България за Македония и какво смята да прави като постоянна политика. Тоест, имаме цяла серия от въпроси, всички до един много важни, всъщност национални, по които не се постига единство. Не се постига по две оси - по хоризонтала и по вертикала. По хоризонтала не се намира някаква единна и приемлива и за левите, и за десните теза, която да се окаже национална. А по вертикалната ос не се стига до обединение между елитите и населението по такива фундаментално важни въпроси. Накрая се прави ту едно, ту друго и в последна сметка държавата импровизира по най-важните за нацията въпроси.

ДВ: Но по отношение на Европа нацията и по хоризонтала, и по вертикала беше абсолютно на една и съща позиция - за присъединяване към ЕС, за европейска идентичност.

Андрей Райчев: По пътя към Европа - да. Това беше спасителен за България консенсус, който се задържа дълго време, независимо от сменящите се правителства - леви или десни. Всички бяха за пътя към Европа и това играеше гигантска консолидираща роля. Този консенсус задаваше общо бъдеще, което държеше нацията ни единна и я направи успешна. Именно благодарение на това вътрешно съгласие България успя да се качи на последния влак, в последния вагон. Ако имаше разногласия, щяхме и до днес да сме на дереджето на Молдова. Защото, ако трябва да сме искрени, предпоставките в България не са много по-добри от тези в Молдова. И вижте какво става и в Молдова, и в Украйна до ден днешен: не могат и не могат да постигнат консенсус както между отделните партии, така и между властите и народа за посоката, в която вървят.

На 1 януари 2007 година обаче, с влизането в ЕС, общото бъдеще на българите изчезна и страната изгуби единствената си консенсуална опора. Така, както Европа не е в състояние да постигне основни консенсуси, тоест - да целеполага, и България в момента не може да целеполага. Да вземем за пример украинската криза. САЩ имат ясни цели и ги преследват последователно и енергично. Владимир Путин има ясни цели, макар че може би с неясни за самия него последици. Тоест, и Вашингтон, и Москва си поставят ясни цели и ги преследват енергично, докато Европа само реагира. Тя се държи не като фактор, а като обстоятелство. По тази причина става възможна позицията "Fuck Europe".

ДВ: И никой не се обиди от името на Европа.

Андрей Райчев: Никой не се обиди от името на Европа, защото Европа няма телефонен номер, както беше казал навремето Кисинджър. Европа няма център, няма геополитическо цяло. Бедата е тъкмо в ниската степен на централизираност на континента. Да, избира се някакъв президент, избира се някакъв външен министър, но практически управлява едно съвещание от министър-председатели, при това с размити граници между тях и президента. Резултата вече го посочих: ЕС чисто и просто не може да целеполага. Той се съобразява, той реагира. Европа непрекъснато се влачи в обоза на някоя друга сила, плува по течението на събитията. Ето, САЩ бяха заловени, че подслушват своя партньор и приятел. Над масата му се усмихват, под масата го подслушват. Европа им направи остра забележка и те уж казаха „Няма повече!”, но веднага бяха хванати втори път. Тогава отговориха: „Ами така ще бъде! Fuck Europe!”. И Европа не направи нищо, нищичко! Редом с наличните играчи САЩ, Русия, Китай, вече излизат и нови - Индия, може би Бразилия, а ние тук просто си седим и се почесваме.

Абсолютно същия ефект наблюдаваме и в България: неспособност на елита да хомогенизира и същевременно неспособност на елита да изпадне в хомогенно състояние с масите.

ДВ: Тоест, проблемът е в липсата на европейска идентичност, така ли? Ако е така, ще излезе, че българите са най-добрите европейци, защото и при тях липсва тази идентичност, това отъждествяване.

Андрей Райчев: Ще си послужа тук с Арнолд Тойнби - „самоопределение” е малко по-точно от идентичност. Най-главното нещо на една цивилизация, на една държава, на една човешка общност е самоопределението. Колкото и да е парадоксално, онова, което тя твърди за себе си, се оказва много по-важно от географското ѝ местоположение, враговете ѝ, съюзниците ѝ и така нататък. Тъкмо самоопределението е самата ѝ сърцевина. Тойнби твърди, че цивилизациите се провалят не поради друго, а поради разпад на самоопределението. Примерът с България е прекрасен. Ние имахме много ясно самоопределение - искаме да бъдем европейци. Това въобразихме за самите себе си, застанахме с цялата си воля зад това самовъобразяване - и станахме европейци. До 2007 година имахме бъдеще, имахме общи действия, вървяхме нанякъде. А нека не забравяме, че преди това страната беше първо на прага на гражданска война и второ на прага на нищетата, понеже беше рухнала икономиката ѝ, изцяло зависима от СССР. Въпреки това периодът от 1990 до 2006 година беше много успешен за България, а годините от 2007 до днес не са. Останали сме без бъдеще, без самоопределение и се проваляме във всичко, което предприемаме. В резултат логично обръщаме гнева си навътре, към самите себе си: ето ние сме бездарен народ, не можем да избираме посока и лидери, то и няма какво да се избира… Знаете го целия този политически хленч, който слушаме от 2007 година до днес. И, естествено, се явяват „чудотворци” (един от тях е сегашният ни премиер), които успяват с някакви думи временно да мобилизират нацията: „ние ще отмъстим”, „ние ще построим”… Тоест, предлагат някакви случайни, летливи самоопределения, които обаче не се превръщат в дълбоко убеждение нито на елита, нито на хората. В този смисъл не знам дали сме най-добрите европейци, но определено най-много приличаме на състоянието, в което пребивава днешна Европа.