"Защо се държите така? Да не сме животни!"
"Защо ни причинявате всичко това?", пита ме един млад сириец, когото срещам в хърватското гранично село Товарник. Младият мъж е избягал с майка си и двете си сестри от родния им град Дамаск. Четиримата преминали през Турция, Гърция, Македония и Сърбия. Днес са в Хърватия, но това не е крайната им цел.
Термометрите в Товарник показват 40 градуса на сянка. Наоколо няма нито една тоалетна. Младежът от Сирия ми разказва, че вече не му е останала почти никаква вода. Храната му също е на привършване. И никой не му казва какво ще се случи с него оттук нататък.
Нечовешкото лице на Европа
Хиляди бежанци, добрали се до най-младата еврочленка, са принудени да преживяват в подобни нечовешки условия. Хърватските власти ги държат в пълно неведение, а помощ им оказват единствено неколцина доброволци.
Как ще продължат пътуването си - с влак или с автобус? А може би ще им се наложи да вървят пеша? Никой няма отговор на този въпрос. Изведнъж се разпространява информацията, че ще има автобуси, които щели да откарат бежанците в Унгария. После пък се говори за Словения.
Бежанците, които срещам в Товарник, са изтощени. Дрехите им са мръсни. Децата плачат, жените са на края на силите си. Безпомощните полицаи, които също са в пълно неведение, си делят с бежанците единствения източник на вода - един градински маркуч.
Тук, в Товарник, виждам с очите си провала на хърватската държава. Убежище вече не се дава - бежанците просто се извозват до унгарската или словенската граница. Само че това не решава проблема, пък и води до напрежение в отношенията със съседните държави. А бежанците? Те искат само да се измъкнат от този капан.
Младежът от Сирия избухва в плач, когато узнава, че ще трябва да пътува до Унгария. Че той и семейството му са се превърнали в играчка в ръцете на политиците. "Защо ни го причинявате", пита ме той отново. Не знам как да му отговоря. Отговор нямат и санитарите от Червения кръст, нито пък представителите на Комисариата за бежанците на ООН.
Часове наред бежанците чакат на опашка пред автобусите, които ще ги откарат от Товарник. От страх, че няма да има място за всички, започват да се блъскат, да крещят. "Имам пари, мога да си платя билета", провиква се отчаяно младежът от Сирия. И ми казва, че не иска нищо от сърбите, хърватите, унгарците и словенците. Иска просто да продължи към Германия или Холандия.
Така ли изглежда моята Европа?
Няма как да му обясня защо политиците в ЕС игнорират европейските правила и действат ту така, ту иначе. И май никой не може да обясни поведението им. Но едно е ясно: условията в Товарник са нечовешки и ЕС бързо трябва да намери решение, защото от Сърбия пристигат още хиляди бежанци. "Защо ни причинявате всичко това? Да не сме животни", пита ме за трети път младият сириец, докато помага на майка си да си намери място сред множеството чакащи хора с изтощени лица.
Товарник е само една от горещите точки в Европа. Другите са на гръцкия остров Кос, в Кале, в Брюксел, в Берлин... Това е срамно и нечовешко. Така ли изглежда моята Европа?