Защо Кармен спи на улицата

През последните 5 години в Испания са заведени над 300 хиляди дела за отнемане на жилище, 100 хиляди от случаите вече са завършили фатално за собствениците. И 40-годишната Кармен е сред потърпевшите. През 2005-та година тя напуска Съединените щати и се заселва в Испания, където заедно със съпруга си отварят електромонтажна фирма. Години наред фирмата се развива добре, поръчките са предостатъчно, наетите служители са 16. Семейството взима заем, купува луксозен апартамент и е на път да сбъдне испанската си мечта. Която обаче внезапно рухва - от година насам Кармен спи и се храни в социален дом, а през деня скита по улиците на Мадрид.

Банките са безмилостни

“Всичко се случи за една нощ“, спомня си тя. Кризата в строителния бранш засяга тежко семейния бизнес. Поръчките спират изведнъж, доходи няма и работниците трябва да бъдат уволнени. На лукса, на сигурността и на испанската мечта е сложен край. "За четири години бяхме успели да изплатим 95 процента от дълга към банката. Оставаше ни съвсем малко, когато дойде големият удар – през март миналата година. Банката ни отне жилището“, разказва Кармен.

Покрай кризата семейството губи дома си, фирмата, самочувствието, но това далеч не е всичко. Синът на Кармен стига до поправителен дом - опитал се да краде, за да помогне на родителите си.

“В началото си мислиш, че ще полудееш“, споделя Кармен, която вече мечтае за мига, в който ще напусне Испания, за да започне наново. Засега е принудена да обикаля по мадридските улици, тъй като социалният дом, в който спи, работи само от 18 до 10 часа. И все пак Кармен има причина да бъде щастлива – чакащите за място в дома са стотици.

Хуан не може да се похвали с подобен късмет - той няма покрив над главата си. 38-годишният техник губи работата си през 2008 г. и оттогава не може да намери нова. През 2010-та банката му отнема жилището и оттогава живее на улицата. “В социалните институции няма достатъчно легла. Питаха защо не съм се преместил при брат ми. Но как да го сторя, като самият той е затънал до гуша, а има и две деца. Не ми остава нищо друго, освен да продължа да спя на улицата, докато в Испания три милиона апартамента стоят празни“, казва Хуан.

Най-уязвими са младите хора

В приютите за бездомни се чака поне по три месеца за място. 12 процента от тези, които се възползват от услугата за временно настаняване, имат висше образование. Преди кризата техният дял е бил значително по-нисък – между 3 и 4 на сто. А и ако допреди 2 години в приютите са нощували предимно мигранти, днес испанците там са 50 процента.

“Ако тази криза продължи, тя ще има пагубни последствия за испанското общество, особено за младите хора. Цяло поколение ще остане социално изолирано”, казва Педро Кабрера, преподавател в университета в Комиляс. Описаната от него ситуация е трагична: “Безработицата расте, социалните помощи се съкращават, не се създават никакви нови работни места.“

И така новите бедняци заживяват редом със старите. Защото дори и в най-добрите времена на Испания бедността никога не е напускала страната. Процентът на хората, живеещи под границата на бедността, никога не е падал под 20. Актуалното ниво е 23 на сто, основните причини са безработицата и ниското заплащане. В момента 14 процента от работещите испанци живеят под границата на бедността.

АГ, ЕП, М. Илчева; Редактор: Б. Михайлова