Защо германците от изтока и запада са все така различни

Икономически Източна Германия наваксва със сериозни темпове, сочи актуален правителствен доклад за състоянието на страната след Обединението. В документа се отбелязва, че продължава уеднаквяването на условията на живот в източните и западните провинции. Политически и емоционално обаче пропастта сякаш се разраства: изследването показва, че 57% от източногерманците се чувстват граждани втора категория, а всеки втори от тях е по-скоро недоволен от начина, по който функционира демокрацията. Това обяснява и сериозното разминаване между оценките за германското обединение на Изток и на Запад. 

Източногерманският психотерапевт Ханс-Йоахим Мац обяснява по-дистанцираното отношение към държавата на хората от изтока с опита им от времето на ГДР. “Те са по-критични към капитализма, към властта и към медиите. Затова и те са по-недоволни от доминираната от Запада политика." 

Понеже стената дълго време е разделяла едните от другите германци, днес изобщо не трябва да очакваме те да си приличат. Проблемът не е в различията сами по себе си, а в усещането за някакво „колективно ощетяване“, казва още тя.

АзГ е най-силна на изток

Разделението днес си проличава може би най-добре в резултатите на дяснопопулистката партия “Алтернатива за Германия” (АзГ). На изборите за местни парламенти, в западните провинции десните популисти взеха около 10%, а в източните - около 25% от гласовете, както показаха и резултатите от провелите се наскоро избори в Бранденбург, Саксония-Анхалт и Тюрингия.

В източните провинции “Алтернатива за Германия” иззе от “Левицата” (наследницата на бившата комунистическа ГЕСП в ГДР) ролята на партията, събираща т.нар. протестен вот. В източните провинции АзГ издигна призива "Да завършим прехода" - при това с успех. 

Ханс-Йоахим Мац отчита като грешка това, че източните избиратели на АзГ са пришивани към крайнодясното пространство. Като биват хулени и дискриминирани те, това само прави тази партия още по-силна, казва той.

Демокрацията трябва да се развива

Западните политици реагират на добрите резултати на “Алтернатива за Германия” в източните провинции понякога надменно. Съпредседателят на Зелените Роберт Хабек предизвика вълна от недоволство в началото на годината, когато в рекламно видео на партията каза: “Опитваме се да направим всичко възможно, за да може Тюрингия да стане една отворена, свободна, либерална и демократична провинция”. С това той сякаш искаше да каже, че Тюрингия не е демократична, според него. 

Беате Кюпер посочва в тази връзка, че нито Западът изведнъж е станал демократичен през 1945-а, нито Изтокът през 1989-а. Демокрацията трябва постоянно да се доразвива. “От тази гледна точка би било по-честно, ако Хабек беше казал: Трябва всички заедно да се демократизираме”, допълва тя. Разбира се, за нея е обяснимо, че Изтокът има нужда да наваксва повече от Запада - все пак той е имал по-малко време да се развива в условията на демокрация. 

Парите не са всичко

Председателката на фракцията на Зелените в Бундестага Катрин Гьоринг-Екарт настоява за повече инвестиции в инфраструктурата - като реакция срещу надигането на крайната десница. “Хората в отдалечените райони не вярват на държава, която явно ги е забравила”, казва тя.

Беате Кюпер не смята парите за панацея. Защото с пари не може да бъде решен нито проблемът с дискриминацията, нито усещането, че Обединението е променило сериозно живота на много хора. 

Различията не са непременно проблем

Специалният пълномощник на германското правителство за източните провинции Кристиан Хирте прави следната равносметка: Източна Германия днес е много по-развита в икономическо и социално отношение, както и като общество, отколкото си представяхме това преди 30 години. Но от друга страна източногерманците изглеждат “уморени от промените”. И в тази връзка Хирте предупреждава "да не изискваме прекалено много" от тях. 

Ханс-Йоахим Мац пък призовава западногерманците да чуят какво им казват хората от източните провинции: "Не ги хулете и не ги боядисвайте в кафяво", казва той и добавя, че протестното движение на изток, хората, които гласуват за “Алтернатива за Германия”, всъщност могат да помогнат по-лесно да бъде разбрано това, което трябва да се промени.

А Беате Кюпер заключава, че разликите между Изтока и Запада сами по себе си не са нещо лошо. Самите различия представляват желано многообразие. Така, както много различни са например баварците и северногерманците, допълва тя.