Защо германските инвестиции отбягват България?

Дори на калените с лоши новини и статистики анализатори на бизнес-средата в България може да им се доплаче от изводите в тазгодишната анкета на германските външнотърговски камари за качеството на инвестиционния климат в 16 страни от Централна и Източна Европа. Накратко: германските предприемачи отреждат на България незавидното 11–о място сред предпочитаните страни от региона за капиталовложения - далеч зад „отличниците“ Полша, Естония, Чехия и Словакия.

Защо се спука българският инвестиционен балон?

Най-ниските данъци и най-евтината работна ръка в региона - тези две ненадминати "предимства" на България не остават незабелязани от германските предприемачи. Това обаче съвсем не е достатъчно, защото инвеститорите се интересуват и от други ключови показатели, като например качеството на професионалното и академично образование и наличието на специализирана работна ръка. Именно в тези области България убедително изостава. По други важни показатели, като транспорт, комуникации и енергийна сигурност, една Албания е оценена по-високо отколкото България, а дори Косово стои по-добре от нея в оценката за работата на правосъдието и защитата на частната собственост. Накратко: в цяла Централна и Югоизточна Европа най-ниско ниво на правна сигурност предлага България. Страната е на опашката и по особено чувствителните за чуждите инвеститори теми като корупция, прозрачност на обществените поръчки, политическа и социална стабилност.

Търговия – да. Инвестиции? Не, благодаря!

Изпълнителният директор на Германо-българската търговско-индустриална камара Митко Василев оценява данните от тазгодишното проучване на германските външнотърговски камари като най-лошите за България от 1996-1997 г. насам. Преобладаващите мнения за състоянието и перспективите на българската икономика сред 500-те фирми с германско участие в България говорят повече за скептицизъм и усещане за посредствена бизнес-среда. В тях няма и следа от ентусиазма от преди световната криза, избухнала през 2008 година: над половината от германските инвеститори в България оценяват стопанската ситуация в страната като задоволителна, повече от една трета тях я намират за лоша и едва 8% я смятат за добра. Налице е обаче и известен оптимизъм - 55 % от анкетираните предприемачи очакват нещата да се подобрят.

Преобладаващото мнение сред шефовете на изградените с германски капитали предприятия в България е, че през настоящата година няма да настъпят промени в оборота на бизнеса им и в числеността на техния персонал. Неприятният факт, че през миналата година близо 300 млн. евро германски инвестиции са изтеглени от България, може да се дължи и на това, че част от германските фирми погасяват кредити към своите централи в Германия, подозира Василев. Според него, притеснения сред предприемачите е създала и силната политическата турбуленция през последните две години. Затова пък българо-германската търговия бележи истински възход - ако до преди три години обем от 3 млрд. евро годишно изглеждаше недостижим, то през 2014 двустранната търговия надхвърли рекордните 6 милиарда евро, макар и отрицателно търговско салдо на България, припомня шефът на камарата.

Кадрите решават всичко

Голямо затруднение пред развитието на германските инвестиции в България си остава липсата на добре обучени кадри, смятат експертите. Проблемите в подготовката им е принудило Германо-българската търговско-индустриална камара да инициира специална програма за насърчаване на дуалното обучение в предприятията с германски капитали. „Пиринтекст“ в Гоце Делчев и „Либхер“ край Пловдив са пионерите в това полезно и за задържането на кадрите в България дело.

„Това е обаче една инвестиция, ориентирана към бъдещето. Засега дефицитът от кадри със средно и висше образование, които могат почти веднага да започнат работа в германските предприятия, е твърде осезаем. Особено ценени и търсени от предприемачите са специалисти в областта на механиката, мехатрониката, логистиката и спедицията. Остра е нуждата и от обучени по световните стандарти експерти по бизнес-администрация, фирмени представители и дори готвачи."

Известна трудност представлява това, че за една паралелка за дуално обучение в тези професии са необходими поне 18 души, а на фирмите често им трябват не повече от двама или трима специалисти. Но шефът на двустранната Търговско-индустриална камара остава оптимист относно решаването на този проблем.