Защо взимат веганите толкова на сериозно?

Преди няколко дни срещнах един стар приятел, който изглеждаше доста унил. Разказа ми, че на курс по йога се запознал с една невероятна жена. Романтиката обаче угаснала твърде бързо - още на първата им среща в ресторант. Дамата, която била веганка, не проявила и грам разбиране за това, че кавалерът ѝ си избрал ястие с месо. Тя станала и напуснала ресторанта, наричайки го на всеослушание “Убиец!".

Защо някои вегани са толкова агресивни? Зададох този въпрос на учителката по йога Ни Чин. “Те смятат, че месоядците са омърсени и жестоки “, отговори ми тя. Но май не само месоядците. Преди време по радио Дойчландфунк защитникът на правата на животните Ахим Щьосер бе казал, че вегетарианците са същите убийци както всички, които не са вегани. Той, разбира се, не другарувал нито с вегетарианци, нито с месоядци. Така, както и не другарувал и с расисти. Ах, как бих искала да му кажа: „Успокой се малко! Любовта към животните в никакъв случай не оправдава омразата към хората.“

Хора като Ахим Щьосер се ядосват неистово, защото в техните очи другите са морално изостанали. Посредством провокативни изказвания те се опитват да разбудят духовните неандерталци. Това ми напомня за германските Зелени. И те често са загрижени за моралното ниво на германците. Преди изборите за Бундестаг през 2013 Зелените заговориха за “Veggie Day“ и настояваха веднъж седмично всяка обществена кухня да готви без месо. На изборите обаче те набързо бяха наказани от месоядците. Тогава това ми се стори нечестно. Все пак Зелените имат най-добри намерения. А и един ден седмично без месо в чинията е напълно приемливо.

Една владетелка и нейната веганска империя

У Дзътиен, първата и единствена  императрица на Китай, е била много по-крайна: през седми век по времето на династията Тан тя превърнала всеки ден от седмицата във вегетариански, защото  била будистка. И тъй като, както се твърди, китайците не понасяли мляко, всички били принудени да станат вегани. В резултат на това обаче депресията се превърнала в национална болест.

"Без животински продукти човешкият организъм изпитва недостиг на витамин B12, а това води до много болести – като загуба на паметта или депресия“, обяснява инструкторката по фитнес и йога Ни Чин и добавя, че и много вегани в Германия страдат от подобни оплаквания.

Достатъчно тревожно е, че зрели хора злоупотребяват със здравето си. Още по-недопустимо е обаче, че те обричат и децата си на веганизъм.

Мои приятели ми разказаха за една жена, която заминала за Индия със сина си, за да се отдаде заедно с него на суровоядство. При него се консумират само сурови плодове, зеленчуци и ядки, както и храни, които не са били загрявани над 45 градуса. Следващата, още по-строга, степен на хранене следват  т.нар.фрутарианци – т.е. плодоядци. Те се хранят само с плодове, които не са били откъснати от храст или дърво, а сами са паднали на земята. От гледна точка на плодоядците, обикновените вегани са мекушави хора със съмнително схващане за морал.

Моралната летва е вдигната твърде високо

С други думи: моралната летва е вдигната много, много високо. Най-долу са безнадеждните случаи като мен, които всяка година обикалят Коледния базар с една крайна цел: щандът за наденички и пържени картофи.

Една степен по-високо са т.нар. флекситарианци (от англ. „flexible + vegetarian") Които ядат месо само от време на време, после идва ред на лакто-ово вегетарианците, които не ядат месо, но консумират яйца и млечни продукти. А има и само ово-, или пък само лакто-вегетарианци. Онези, които са се отказали от консумацията на месо поради етични съображения, са по-нагоре в моралната стълбица от онези, които са го сторили в името на здравето си. Същото важи и за веганите. А плодоядците, които искат да спасят света с начина си на хранене, са си извоювали най-горното място. И колкото по-горе е стигнал човек по тази морална стълбица, толкова по-нетолерантно и високомерно гледа той на останалите по-долу.

Ни Чин не е нито веганка, нито вегетарианка. А сред инструкторите по йога това е голямо изключение. Дипломираната биоложка се застъпва за умерен начин на хранене без крайности в едната или другата посока. В едно тя е дори единодушна с плодоядците, които обвиняват веганите в двоен морал. “Веганите ни смятат за убийци на животните. Те обаче не разбират, че и растенията са живи същества и имат чувства“, казва Ни Чин. Освен това и поведението им било противоречиво. “Те говорят за близост с природата, но в същото време ѝ отнемат повече растения, отколкото месоядците, за да покрият енергийните си нужди. Истинската загриженост за околната среда изглежда по друг начин.“

Дали наистина е толкова здравословно веганството?

Аз например изпитвам и съмнения, че веганството е по-здравословно. На въпроса ми с какво се заместват млякото и яйцата във веганските бисквити, една сладкарка ми отговори: “С много повече захар, разбира се!". Фетишизмът на веганите освен това надува цените и помага за комерсиализирането на хранителните продукти.

Моята красива сънародничка Ни Чин смята, че както всяка нова мода така и веганството някой ден ще залезе. През последните три години броят на веганите в Германия стагнира около ниво от 840.000 души.

Впрочем, служителите в империята на У Дзътиен с времето все повече смекчавали нейната забрана за консумация на месо – с различни изключения и трикове. И германските Зелени изоставиха инициативата си за въвеждане на „Veggie Day", след като се провалиха грандиозно на изборите през 2013. Те си откриха нови сфери, в които да морализаторстват.