Защо в Източна Украйна става все по-напрегнато?

През последните дни се усилиха боевете между проруските сепаратисти и украинските правителствени военни подразделения. ОССЕ постоянно информира за неспазване на примирието. Покрай зачестилите боеве в Донбас се понесоха слухове за подготовката на мащабна офанзива срещу украински позиции. Александър Турчинов от Националния съвет за сигурност и отбрана на Украйна дори говори за "активни бойни действия". Според Турчинов, информациите за военната мощ на сепаратистите и руските войски говорели за "подготовка за военно нападение".

Тест за украинската армия

Военните експерти, към които се обърна Дойче веле, не виждат причини да се говори за подготовката на широкомащабна военна офанзива. "От военна гледна точка, тези малки атаки и обстрели са по-скоро провокация или по-точно казано, проверка на това колко бързо могат да реагират украинските части в различни части от фронта", казва Густав Гресел от Европейския съвет за международни отношения. Според него обаче руските военни подразделения по границата с Украйна са в бойна готовност и винаги могат да предприемат голяма военна офанзива. "

В региона около Ростов на Дон са разположени 40 000 войници, които могат да нахлуят в Донбас или да подкрепят офанзива на сепаратистите", казва Гресел. В момента обаче няма ясен план къде и кога може да бъде предприето нападение, допълва той. Ръководителят на центъра за военни и политически проучвания Дмитрий Тимчук споделя становището на Гресел.

Събитията на фронта през тази и миналата година доказват, че в центъра на евентуална широкомащабна офанзива неизменно стоят добре въоръжените руски части. "Така беше и през миналата година в Иловайск и Дебалцево", припомня Тимчук. Тогава проруските сепаратисти и руски военни подразделения обградиха украински войници и доброволци в Иловайск. По време на обсадата през август 2014 година загинаха 200 украински войници и доброволци. Въпреки споразумението от Минск, в Дебалцево се стигна да ожесточени боеве през тази година и украинската армия беше принудена да се изтегли от града. Оттогава насам Дебалцево е под контрола на сепаратистите.

Каква е целта на Русия?

"При подобни акции руските подразделения навлизат в Украйна, изпълняват поставените им заповеди и бързо се изтеглят обратно на руска територия", казва Тимчук. Според него обаче, сега няма основание да се говори за "масирано навлизане" на руски войски в Украйна. Густав Гресел подчертава, че Русия не е постигнала своите цели в Украйна. "Правителството в Киев е непроменено, икономиката на страната функционира (все още) и Западът продължава да подкрепя страната", казва Гресел. Според него, не само проруските групи не получават подкрепата на украинското население, но и Москва губи подкрепа сред населението на контролираните от сепаратистите региони.

"Русия много трудно може да осъществи масирана офанзива с цел победа в Украйна. В момента просто няма достатъчно предпоставки за такава офанзива", казва той. От друга страна, Москва не може да замрази конфликта в Донбас, защото т. нар. народни републики не могат да просъществуват сами. А икономическото положение на Русия никак не е розово. "Затова Кремъл иска да насочи вниманието на народа към "голямата война срещу фашистите", за която често споменават и руските държавни медии. Същевременно това поведение води до засилване на санкциите на Запада. В Брюксел все по-често се повдига въпроса за доставки на оръжия за украинската армия или за обучение на украинските войници.

"Грузински сценарий"

Густав Гресел смята, че Кремъл се опитва да повтори грузинския сценарий. По време на войната в Кавказ Русия допринесе значително за ескалацията на конфликта в Грузия. "С постоянните си провокации и откъслечни боеве Москва се опитва да извади Украйна от равновесие и да я подтикне към нападение", казва той. Същевременно експертът предупреждава, че в такъв случай ще се разклати готовността на Запада да подкрепя Киев. "Днес Украйна няма друг избор, освен да понася руските провокации и да не им се поддава, колкото и да е болезнено това", казва Густав Гресел. "Зачестяването на боевете показва, че договореното примирие от второто споразумение от Минск не се спазва", допълва Никлас Редмън от британския Международен институт за стратегически проучвания. И макар експертите да не очакват широкомащабна военна офанзива, за примирие и дума не може да става.