Защо бягат българските лекари?
28 април 2011От години насам хиляди полски, български и румънски лекари напускат родните си страни в търсене на по-добри условия за работа и по-добро заплащане. И ако на 1 май отпадат последните ограничения за пазара на труда в Германия и Австрия за полските граждани, българите и румънците ще трябва да проявят още две години търпение. Очаква ли се нова емиграционна вълна от Полша и колко сериозна е лекарската емиграция от най-новите страни-членки на ЕС? Благородна Григорова с подробностите:
Над 5 000 полски лекари са напуснали страната си след приема й в ЕС през 2004 година. Изгодни предложения привлякоха полските медици към Великобритания, Швеция или пък Швейцария. Някои се насочиха и към Германия. С отварянето на германския пазар на труда от 1 май обаче не се очаква нова голяма миграционна вълна на полски лекари към Германия, смята д-р Богдан Милек, председател на Дружеството на полските лекари в Германия:
Български разочарования
"След 1 май няма да се промени нищо. В Германия и без това работят вече много лекари от Полша - над 5 000. Някои от тях са от старите заселници, други са бежанци, а последните са висококвалифицирани емигранти. Действащите до момента ограничения за пазара на труда можеха да се преодолеят лесно."
И полското здравно министерство не очаква масово бягство на лекари от страната. Емигриралите медици дори вече се завръщали, казват от Варшава. Роля за това са изиграли увеличаващите се заплати в Полша и икономическата криза, влошила условията за полските лекари в чужбина. И лекарските съюзи смятат, че след 1 май не се очаква голяма миграционна вълна от Полша. Тенденцията се потвърждава и от факта, че в сравнение с 2004 година са издадени десет пъти по-малко удостоверения на лекари, които искат да заминат на работа в чужбина.
И за българските лекари, които искат да работят в Западна Европа, приемът на страната в ЕС носи известни облекчения. Дипломите им се признават почти навсякъде, съобщава Българският лекарски съюз. По негови данни през 2010 година лекарите, напуснали страната, са 500. През този година броят на желаещите да емигрират лекари явно нараства, защото само за първото тримесечие на 2011 година вече са издадени 145 удостоверения - нищо чудно, като се има предвид разликата в заплащането в страната и чужбина.
Но българските лекари бягат не само заради ниското заплащане, а и заради липсата на елементарни условия в болниците, както и заради лошото състояние на здравната система, в която се шири корупция. Много пациенти трябва да плащат за определени услуги, въпреки че са осигурени. Да правиш специализация в тези условия е доста демотивиращо, разказва българката Невяна Драгнева. И тя не е единствената, която мисли така:
"Повечето дори не искат да специализират в България, защото условията в момента въобще не са изгодни и привлекателни. Нито на клиничната ординатура, нито на платената специализация. Така или иначе вратите на Запад вече са отворени и част от младите колеги вече са били в чужбина. Сравнявайки условията, те са много разочаровани от специализацията тук."
Ще се обезлюди ли лекарската професия?
Ето защо много дипломирани студенти заявяват готовността си да заминат на специализация в чужбина, казва още Невяна Драгнева. Защото годините на специализация в България не се водят за стаж. Само онези, които правят клинична ординатура, получават две минимални работни заплати, но пък трябва да се осигуряват сами. Освен това в края на специализацията си са длъжни да постъпят на работа там, където здравното министерство ги разпредели. Затова Невяна Драгнева решава да започне платена специализация, която - освен всички други недостатъци - й струва 180 лева на месец. За това място тя трябва да чака четири години - време, в което в България не се правят специализации. Тези нулеви години рано или късно ще се отразят на броя на медиците в страната, смята Драгнева: "В момента все още не се усеща глад за лекари. Но има отлив - все повече лекари и медицински сестри се изнасят в чужбина."
Българският лекарски съюз вече обяви, че има недостиг на кадри в области като анестезиологията и патоанатомията. Оттам обаче допълват, че не се очаква скоро професията да се обезлюди. Проблеми могат да възникнат тогава , когато голяма част от 33-те хиляди практикуващи лекари се пенсионират.
И румънското здравеопазване се бори със същите проблеми. Емиграцията на румънски медици обаче е много по-голяма, отколкото от България или Полша. От приема на Румъния в ЕС досега са емигрирали около 6 000 лекари, зъболекари и фармацевти. При това Румъния е на едно от последните места в ЕС по лекари на глава от населението - само двама на 1 000 души. Средното равнище за Общността е 3.3, казва румънската евродепутатка Оана Антонеску.
Румънските "мъченици"
Бягството на румънските лекари е резултат от провала на здравната политика, констатира професор Георге Андрей Дан от Медицинския факултет в Букурещ: "В Румъния медицината се практикува като на фронта. Няма пари за инвестиции, а процесът на модернизация е много по-бавен от този в други страни. Не може да се очаква от добър млад лекар да се превърне в мъченик на румънската здравна система, при условие, че може да работи в Западна Европа или САЩ по стандартите на 21 век."
През лятото на 2010 година румънското правителство намали заплатите в обществения сектор с 25 процента, което засегна и медицинския персонал. Така и без това ниското заплащане на лекарите се влоши още повече и им даде пореден повод да напуснат страната. Защото докато не се променят условията в здравната система, лекарите ще продължат да емигрират в посока Западна Европа - в търсене на по-добра работа, по-добър живот и повече признание.
Автор: Благородна Григорова, Редактор: Биляна Михайлова