Защо България връща военното обучение?
31 октомври 2013Пътувах с трамвая покрай националния стадион близо два часа преди началото на срещата между “Левски” и “ЦСКА”. Малко преди да се спусне по улица “Граф Игнатиев”, мотрисата бе блокирана от полиция и групи фенове. Близо 40 минути останахме като заложници на огромни тълпи от агресивни младежи, които носеха агресивно облекло и скандираха агресивни лозунги. Някой в трамвая изрече на висок глас: “Тези деца сега трябваше да са в казармите”.
Стряскащо, но и уместно твърдение. Редовната военна служба в България бе отменена и бе създадена професионална армия. Промяна, посрещната първоначално с облекчение от всички, за които казармата се бе превърнала в символно място на “задължително затъпяване” и скрито насилие. Днес обаче сме свидетели, че отпадането на задължителната военна служба за младежите носи и негативи. На първо място хората на тази възраст, особено недообразованите и безработните, не знаят в какво да вложат енергията си и най-често я трансформират в агресивни поведенчески модели, рушат я със самоубийствени пороци, попиляват я без смисъл и цел. Израстват и без необходимото, изградено от семейната и училищна среда внушение, че дължат нещо на обществото. У тях се разрастват разрушителни стихии, видими и с просто око на публични места - вандалски жестове и действия, неадекватно и асоциално поведение.
Каква е целта и кои са средствата за постигането ѝ?
Връщането на задължителната военна служба или възстановяването в някаква форма на “Строителни войски” е немислимо дори само по икономически причини. Имотите и базите на армията отдавна за разпродадени или пустеят полуразрушени. Но защо и как се връща военното обучение в училищата, добре обмислена ли е тази стъпка или ще се превърне в поредния формален експеримент?
“Началната военна подготовка за учениците в 9 и 10 клас се въвежда от 1 декември. Военното обучение ще е в рамките на пет часа. Предвижда се и въвеждане на 90 часа военно обучение във висшите учебни заведения”, съобщава министърът на отбраната Ангел Найденов на заседание на Обществения съвет по отбранителна политика (ОСОП). Министър Клисарова потвърди информацията.
В учебната програма, качена на сайта на МО, са изброени предвидените за усвояване в часа на класния ръководител теми. Спецификата им говори, че те ще бъдат изнасяни като лекционен курс и едва ли ще предизвикат особен интерес у учениците. Доста по-уместно изглежда подготовката на младите хора да се осъществява в практически, задължителни или свободноизбираеми часове по оказване на първа помощ, организиране на екскурзионни походи и тим билдинги по планинско ориентиране, съобразени с възрастта и съчетани с програми за взаимопомощ, изготвени от психолози.
Всеки със своята си истина
Анкетите сред ученици и учители показват, че по-възрастните педагози са носталгично настроени - погледът им е обърнат към собствените им романтични младежки преживявания. Живеят със заблудата, че някогашното военно обучение може да бъде безпроблемно “копипействано” в съвременното училище и това автоматично ще подобри дисциплината. Учителят Евгени Коев споделя в национален ефир своите “приятни асоциации” за десетте дни в някогашния военно-полеви лагер: “Наред с редицата дейности сред природата, игри на партизани и фашисти, даване на караул, включително и нощем, включително и веселата част... Аз лично имам убеждението за едно много полезно обучение”. Ученическите отговори са твърде разноречиви в зависимост от възпитанието и пола: момичетата и момчетата демонстрират различен тип “невеж непукизъм”.
Митко Новков, дългогодишен психолог и социолог на културата е категоричен: “Въвеждането на военно обучение в училищата няма никакъв смисъл, ако не е свързано с реагирането при бедствия и аварии. Честно казано, като чета как ще протича това т.нар. "обучение", това ще си е чиста проба проформа предаден материал: да се действа при извънредни условия не се учи на приказки, а трябва да се прилага на практика. Ако е вярно, че класният ще е в основата на тези уроци, представям си как някоя по-възрастна учителка ще обяснява на учениците какво да се прави при земетресения например, че и да им показва. Ще пада луд смях и за пореден път учителският авторитет ще бъде накърнен. Ако обаче нещата са свързани наистина с някакво военно обучение - боравене с оръжие, противогази и други подобни дивотии, мисля си, че това не просто е излишно, а направо вредно. Ще е знак за реставрация на едни практики, отдавна отречени както в България, така и по света. Остава само да възстановим и маршовата песен и строевата подготовка, та окончателно да осъзнаем, че живеем в някакъв кошмар, в който зад фасадата на демокрацията се крият разни мушмороци, които не само нямат нищо общо с нея, но и я подриват по всякакви начини”, казва психологът Митко Новков.