Защо българите ядат домати от Турция и лук от Египет

Веси Мутафчийска пълни наредените пред нея буркани с прясно мляко. След няколко часа то ще се превърне в кисело мляко - 100 процента натурален продукт без никакви добавки или консерванти. Семейният бизнес се крепи на 10 крави и 150 овце. При нормални условия това би било напълно достатъчно за издръжката на семейството. Стига да не беше следният проблем:

"Официално производството ни е незаконно. Виновен за това е законът, който е направен само за големите фирми, преработващи между два и три тона мляко на ден. Ние имаме най-много 200 литра мляко на ден. И не сме в състояние да си набавим изискваните от закона съоръжения. Пък и нямаме нужда от тях. Законът просто не е направен за дребни производители като нас", казва Мутафчийска пред репортери на Дойчландфунк.

Омагьосан кръг

Този пропуск е още от времето, когато с присъединяването си към ЕС България прие европейското законодателство в тази област. А съгласно това законодателство дребни производители като семейство Мутафчийски нямат право да пласират продукцията си извън своето стопанство. Много дребни земеделци нарушават тази забрана - нерядко с мълчаливото съгласие на властите, казва аграрният експерт Мъгърдич Хулиян: "В това се състои основният проблем - държавата се прави, че тези производители не съществуват, а те от своя страна се държат така, сякаш тя не съществува. Това е омагьосан кръг, който вреди и на едната, и на другата страна".

Мъгърдич Хулиян е съинициатор на сдружение на дребните земеделски производители. То се обявява за приемането на законодателство, което да отговаря на техните потребности. Дребните земеделци в България са под натиск не само заради директивите на европейското законодателство, но и заради политиката на земеделски субсидии в ЕС. Тъй като в повечето други страни-членки на ЕС земеделските производители получават много по-големи субсидии, България се оказва принудена да внася 90 процента от плодовете и зеленчуците, които се предлагат на местния пазар.

"Българските земеделски производители трябва да обединят усилията си. Само така те могат да бъдат конкурентоспособни. А задача на държавата е да постави приоритети и да подпомага местните производители", убеден е Мъгърдич Хулиян.

Лъч на надежда

Засега обаче дребните земеделци не получават никаква подкрепа от страна на държавата. А последиците от това са крайно негативни, казва Десислава Димитрова от българския клон на глобалната организация "Slow Food". "България загуби своя суверенитет по отношение на хранителните стоки, от пазара изчезват традиционни продукти. Вместо да държим на богатото ни кулинарно разнообразие, което е важна част от нашата културна идентичност, ние внасяме сирене от Холандия, домати от Турция и лук от Египет", казва Десислава Димитрова.

Единствен лъч на надежда е покачващото се търсене на домашни продукти - въпреки всички забрани. Миналата есен в София бе открит пазар, на който веднъж седмично дребните производители могат да предлагат стоката си. Щанд на този пазар има и семейство Мутафчийски - макар че всъщност няма право да продава.

"Разбирам колко важни са хигиенните изисквания, особено при производството на млечни и месни продукти. Но не е правилно всички дребни производителите да бъдат слагани под общ знаменател. Защото не всички нарушават разпоредбите. Затова нашето сдружение си е поставило за цел да предизвика промени, които да напаснат европейското законодателство към потребностите на дребните производители. За нас това е много важно", посочва Мъгърдич Хулиян.