Защо българите се чувстват несигурни?

С подкрепата на ЕС и участието на неправителствени организации от Югоизточна Европа приключва работата по международен изследователски проект на тема „Форми и места на насилието на Балканите и в Турция“. Според изследователите от Института за регионални и международни изследвания, провели теренните проучвания в България, най-голяма заплаха за сигурността на хората представляват престъпността в малките населени места и принудата на работното място с цел да се накарат работниците и служителите да гласуват според желанието на своя работодател.

"България умира!"

Според политолога Огнян Минчев обществото трябва най-сетне да се заинтересува от проблема с нарастващата битовата престъпност в малките селища на страната. Там от десетилетия са застрашени не само осигуряването на прехраната на най-бедните, но и тяхното съществуване. „На практика извън големите градове вече няма реален национален живот. Страната умира!“, алармира Минчев.

Колегата му Стойчо Стойчев от Софийския университет пък е убеден, че големите социални злини в България - корупцията и организираната престъпност - имат непряко въздействие върху българските граждани. Много по-директен ефект върху тяхната лична сигурност има битовата (конвенционална, улична) престъпност. В селата тя се е разраснала до такава степен, че вече влияе не само върху здравето на техните жители, но и на структурата на земеделското производство и дори на демографските процеси. Наблюденията сочат, че на много места, заради набезите на полето, стопаните и арендаторите са се отказали от отглеждането на лесните за плячкосване култури като царевица и зеленчуци.

В селата има лица с десетки криминални регистрации, които се разхождат на свобода, защото прокурорите ги освобождават от отговорност. Най-често това става под предлог, че размерът на престъпленията, в които са уличени, е под 200 лева. "Ефектът от шумно афишираното засилено жандармерийско присъствие в проблемните села е слаб“, казва Стойчев на базата на резултатите от изследването в районите на Плевен и Монтана.

Пресечната точка на българските злини

Скандалът с контролирания от работодателите вот в мини „Бобовдол“ на изборите за Европейски парламент съвсем не е единственият от този род в страната. "Той е показателен за флагрантното нарушаване на правото на човешко достойнство, което е един от трите стълба на човешката сигурност”, казва политологът Огнян Минчев. Според него контролираният вот отдавна е станал устойчиво явление в България. За да накарат своите работници и служители да гласуват „правилно“, се използват икономическата принуда и страхът хората да не загубят и малкото работни места в провинцията, се посочва в изследването. „В сравнение с прилагането на грубото крепостно право на Ахмед Доган и ДПС върху българските мюсюлмани за поддържане на етническия вот, за постигане на целите на контролирания вот се използват „по-меки“ средства. Това обаче не го прави по-малко опасен за човешката сигурност в България“, подчертава Минчев.

Според българските експерти, участници в проекта, партиите са пресечната точка между конвенционалната престъпност в малките населени места и контролирания вот. „На предсрочните избори миналата година в плевенските села с големи ромски махали най-много гласове спечелиха ДПС и партията „Лидер“ на основния работодател в Бобовдол. Тази година на изборите за ЕП в същите села най-много гласове получиха отново ДПС и партията на Бареков. Срещу тези „услуги“ контролираната от ромските босове престъпност в селата получава мълчаливото покровителство на политиците и подчинените им институции”, допуска политологът Стойчо Стойчев.