Заробване по италиански

За производителите на зеленчуци и плодове от Южна Европа сега е пиковият момент на прибиране на реколтата. Домати, патладжани и пъпеши чакат да поемат по пътя си към европейските супермаркети, където ги продават на все по-ниски цени. По-малко известно е, че тези цени се поддържат благодарение на хиляди експлоатирани сезонни работници.

Къртовски труд срещу 20 евро

По полята около Неапол се отглеждат и плодове, и зеленчуци, и тютюн. Реколтата ще бъде прибрана всеки момент. Сред работниците е и 25-годишният Абрам Абре от Брега на слоновата кост. Той взима по 20 евро дневно: "Карат те да работиш без почивка, казват - не си на полето, за да спиш. Понякога се трудим до късно през нощта - много повече от 12 часа, но не ни плащат повече. Въпреки това трябва да даваш всичко от себе си - иначе няма да те вземат на работа следващия път."

Абрам Абре пристига преди две години с лодка на остров Лампедуза - там, където пристигат повечето бежанци от Африка. Напуснал е родината си - Брега на слоновата кост - заради гражданската война. Но надеждата му за по-добър живот в Италия се сгромолясва - искането му за убежище е отхвърлено. Той възразява и сега очаква ново решение, но без разрешението за пребиваване не му остава нищо друго, освен да работи на черно срещу минимално заплащане.

Работодателят му Салваторе Сабатино, собственик на тютюнева плантация, не крие, че наема емигранти на дъмпингови цени: "Ние самите не печелим много. А всичко поскъпва - торовете струват три пъти повече, отколкото преди две години. Пък и от Европейския съюз няма да получим тази година никакви субсидии. Много е трудно положението, добре печелят само търговците."

И макар полицията да прави постоянни проверки и да налага глоби, ако установи, че не се плащат дължимите данъци за труда на черноработниците, особено голям избор няма - никой италианец не би се съгласил да работи за по-малко от 50 евро на ден. Ако не бяха емигрантите, производството на тютюн да е спряло отдавна - казва Сабатино.

Омагьосан кръг

В подобно положение е и производителят на плодове и зеленчуци Фердинандо Бара, който доставя ягоди, аспержи и салати на много супермаркети в чужбина. Към които изобщо не е добре настроен:

"Те се обаждат всяка седмица и питат за офертите ми. След което звънят в Испания или Гърция и избират този, който предлага най-ниска цена. Ние в Италия не сме много конкурентноспособни - дори и само заради високите данъци. Опитвам се да произвеждам на максимално ниски цени, но когато плодовете узреят, трябва да продавам. Тогава се налага да смъкна цената. От определен момент нататък изобщо не си струва да прибираш реколтата."

Така кръгът се затваря: супермаркетите оказват натиск на земеделците, а те от своя страна заробват сезонните работници. Ежедневие в цяла южна Италия...