Турци и гърци искат да намерят път един към друг

Разстоянието между турския мегаполис Измир и гръцкия остров Лесбос е около стотина километра. Градът е разположен в обширен залив в североизточната част на Егейско море. Само на няколко километра от турския бряг през морето минава една невидима линия. Това е външната граница на Европейския съюз - мястото, на което Турция свършва и започва Гърция.

В миналото това не винаги е било така. Днешните граници са начертани след Лозанския договор от 1923 година. В продължение на векове Измир, на гръцки Смирна, е център на гръцката култура. Във времената на Османската империя пък много турци са живели на днешните гръцки острови.

Раните от историята като инструмент в ръцете на политиците

Крахът на Османската империя в края на Първата световна война слага край на многоетническото съжителство. В днешен Измир десетки хиляди гърци са били избити от турската армия, а градът е превърнат в руини.

Договорът от Лозана предвижда взаимна размяна на население между Гърция и Турция. Според документа около половин милион турци, които преди това са живели в Гърция, е трябвало да се преселят в новосъздадената турска държава. Същевременно, повече от един милион гърци следва да напуснат домовете си на днешна турска територия и да отидат в Гърция. Тази травма, която в Гърция днес наричат "катастрофата от Мала Азия", продължава да разбунва духовете дори сто години по-късно.

Турският президент Реджеп Тайип Ердоган знае как да използва спорните теми и да разпалва напрежението в съседната страна. Анкара продължава да разпространява изявления, поставящи под съмнение Договора от Лозана. А по този начин и очертанията на външната граница на ЕС. Но фантазиите на Ердоган за турската империя не се изчерпват единствено с претенции към значими гръцки острови като Самос, Родос и Лесбос.

Ердоган се опитва да отклони вниманието от реалните проблеми

В Измир, в който живеят 4 млн. души, турският президент не среща особена подкрепа. Кметът Мустафа Тунч Сойер е член на Републиканската народна партия, основана през 1923 г. от Ататюрк. Програмата ѝ се основава на социалдемократически и светски разбирания, т.нар. кемализъм. 

Въпреки това всеки, който се обявява против религиозния и автократичен стил на Ердоган, става обект на обиди и дори преследване, разказва жена от Измир.

Ердоган използва исляма за политически цели. И не само него. Към края на юни 2022 г. инфлацията в Турция е 73,5%. Парламентарните избори догодина наближават. Политическите наблюдатели виждат в желанието на Анкара да се конфронтира с Атина не на последно място и тактика на Ердоган за отклоняване на вниманието от вътрешните проблеми в държавата му.

Ферибот между Измир и Лесбос - за първи път от десетилетия

Собственикът на кораб Осман Хакан Ерсен, с когото ДВ разговаря на пристанището в Измир, изглежда горд и малко изнервен. Оттук след час ще отплава ферибот, който ще свърже третия по големина град в Турция с третия по големина гръцки остров Лесбос. Това се случва за първи път след края на Османската империя. Проектът е подкрепен и от кмета на Измир, посочва Ерсен.

Ерсен си пожелава добри съседски взаимотношения вместо политически препирни, които не носят пари на турския бизнес. "Ние, турците, обичаме гръцките острови. Плажовете там не са толкова претъпкани, колкото тук в Турция. Храната и музиката са еднакви. И двете страни ще имат икономическа полза", казва той. И въпреки че съществува връзка от Митилини, основния град на Лесбос,  до турския крайбрежен град Айвалък, досега кораб не е плавал директно до Измир, разказва той.

"Гърците са добре дошли"

Хакан Ерсен се надява, че фериботната услуга, която предлага, ще се радва на достатъчно клиенти. Посочва, че бизнесът среща трудности заради усложнената политическата обстановка между двете държави. "В момента гърците се колебаят", обяснява предприемачът и допълва: "Но не би трябвало да се двоумят, защото споделяме морето и сме съседи. Те са добре дошли." Двупосочният билет за транспортната услуга, която предлага, струва 80 евро. Заради икономическите трудности в Турция за много хора тази сума е сериозна.

Освен това турските граждани се нуждаят от виза за Шенгенското пространство, за да отидат до Гърция. Това представлява още един разход от 80 евро, а изисква и търпение. Преди пандемията са се издавали еднодневни визи за 30 евро, които са се плащали директно на границата. Гърците, от друга страна, могат да влизат в Турция само с лична карта.

Едно нещо е безспорно за Хакан Ерсен - Брюксел трябва спешно да облекчи визовите правила за турските туристи. Лесбос също има интерес от това, макар в миналото местните да са се гордеели, че островът е по-малко туристически от Родос и Кос. Но сега, след последиците от финансова криза, бежанската криза и пандемията, ситуацията е различна. Според 22-годишния барман Никос политическото напрежение между Анкара и Атина е тема само в медиите. "Турците идват при нас в Лесбос всеки ден. Тези разговори за конфликти нямат нищо общо с нашия живот. Имаме добри отношения."

"Проблемите могат да бъдат решени само чрез диалог"

Костас Муцурис, областен управител за островите в Северно Егейско море, също смята по-добрите транспортни връзки с Турция за важни. В Лесбос, откъдето съседна Турция се намира само на един хвърлей разстояние, политическият тон е много по-мек, отколкото в Атина. "Народите трябва да водят диалог. Проблемите могат да бъдат решени само чрез диалог", коментира той пред ДВ.

Муцурис смята, че заплахите от Турция са просто празни приказки, с които Ердоган иска да повлияе на парламентарните избори през 2023 година. "Надяваме се, че икономическото положение в Турция ще се подобри - защото за хората тук, на Лесбос, е предимство да са свързани само за три часа с милионен мегаполис като Измир." Но в същото време Муцурис е твърд за едно нещо: "Ние, гърците, си имаме свои национални интереси. И що се отнася до тях, няма да правим никакви отстъпки."